Бранд „51. средно училище“

Петима училищни директори са отличени с традиционната награда на Министерството на образованието и науката „Св. Иван Рилски“. Отличието се връчва от 2006 г. като признание за постигнатите високи резултати в професионалната дейност на ръководители на образователни институции.

Днес ви срещаме с един от наградените тази година – Асен Александров. Той е директор на столичното 51. средно училище „Елисавета Багряна“ и председател на Сдружението на директорите в средното образование в Република България. Александров признава, че не е имал намерение да става учител. Стажът му в Математическата гимназия „Академик Кирил Попов“ в Пловдив обаче го кара да осъзнае, че професията му харесва. Така пътят му в образователната сфера минава през различни позиции. Заемал е ръководни длъжности в няколко столични училища, бил е съветник на двама министри на образованието и науката, експерт в МОН и в Регионалното управление на образованието – София-град.

„В ученическите и студентските ми години не съм имал намерение да стана учител. Бях много добър по математика и я записах в Педагогическия факултет в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с идеята, че след това ще стана програмист. Комуникацията с учениците по време на първия ми стаж в Пловдивската математическа гимназия вървеше и всичко ми се получи много добре. В този месец и половина разбрах, че учителската професия ми харесва.“

Така започва разговорът ми с директора на 51. СУ „Елисавета Багряна“ Асен Александров.

След като се дипломира, е разпределен в София и започва в 16. ОУ „Райко Жинзифов“ в квартал „Надежда“.

„Първият ми клас беше VIIIA. Бях там само година, но все още си спомням имената на всички ученици. Имах интересни преживявания с тези деца. Бил съм 8 години по-голям от тях, но ги чувствах като равни“, припомня си той.

Връзката му с учениците е толкова силна, че няколко от тях го следват в Техникума по хладилна техника „Владимир Комаров“, където преподава 3 – 4 години.

„Пет момчета от класа, който водех, се записаха в Техникума заради мен. Математиката не им беше любим предмет, но аз бях любим учител със сигурност“, разказва Александров.

Междувременно записва едногодишна специализация по „Информатика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1989 г. е част от първия випуск на ръководители на компютърни кабинети и започва да обучава учители. По това време в България има „Правец 82“.

След това започва в 15. СУ „Адам Мицкевич“ в „Надежда“, където е ръководител на компютърен кабинет. Успоредно е и методик по информатика в тогавашния Коларовски район.

„Отговарях за 9 – 10 училища. Имах задължението да се виждам с всеки от информатиците в тези училища поне един път месечно и да му помагам да навлезе в професията – обяснява Александров. –  Това е много хубава форма, която трябва да се възвърне.“

Поема ръководството на 15. СУ през 1992 г., като заема поста до 1998 г. Един от най-ярките му спомени от времето, в което за първи път е училищен директор, е колективът, който създава:

„През 90-те учителите имаха малко свобода.

Успяхме да излезем от калъпа и да избягаме от класно-урочната дейност. Направихме уроците по-интересни, да са тип дискусии с участието на учениците. Те обичаха да са в нашето училище. Още тогава прилагахме интегрирани уроци, междупредметни връзки“.

Междувременно през 1994 – 1995 година работи и като експерт по математика в Регионалното управление на образованието – София-град, а в края на 97-а започва работа като експерт в Министерството на образованието и науката и отговаря за столицата.

В същия период кандидатства на лотарията и печели

зелена карта за Америка.

Напуска работата си в 15. СУ и МОН и отива в Чикаго в търсене на по-добри възможности. Там работи около година на летището с хора от различни страни.

„Никой не ми повярва, че идвам като директор на училище и като служител на министерството, че имам гарсониера, 48 дни отпуска. За тях да имаш собствено жилище и да работиш на такава хубава работа, е раят. Човекът харесва това, което няма – припомня си за периода в САЩ Александров. – Там изкарах една година, но носталгията ме върна, въпреки че материално се справях много добре. За първия си ден изкарах толкова пари, колкото за цял месец от България. Обаче всеки

човек тежи там, където са корените му.“

След като се връща обратно в България, започва като заместник-директор в 81. СОУ „Виктор Юго“ в „Младост“. Там изкарва година и отново поема извън граница. Този път обаче воден от образованието. Печели конкурс за учител по математика и информатика в Българското средно училище „Христо Ботев”, Братислава, където остава три години, до 2002 година.

Завръща се обратно в България и започва като заместник-директор в 133. СОУ „А. С. Пушкин“, където е до 2004 г. А след това поема ръководството на 51. СОУ „Елисавета Багряна“.

Преди 20 години Александров заварва школо с две паралелки в първи клас и без прием след седми клас, в което се обучават около 500 – 600 ученици. Спомня си, че начална учителка го пита дали ги кара да ходят по домовете, за да събират ученици в първи клас. По това време все още не е въведена системата за уседналост и родителите стояха по няколко нощи, за да могат първи да запишат децата си в най-желаното от тях училище.

„Тогава им казах, че след няколко години ще се чака по цели нощи и за 51-во. Уверих я, че няма да ходят по домовете, и ще намерим друг начин да се чуе за нашето училище сред хората в квартала, защото авторитетът идва от уста на уста“, споделя директорът.

И изпълнява обещанието си. В последните години може да се похвали с по около 500 кандидати за първи клас.

Александров успява да осъществи тясна връзка с кварталните детски градини, на които помага с всякакви въпроси относно компютрите. Директорките хвалят 51-во на учителките, те – на майките, и така авторитетът започва да се издига.

В същото време, организират и различни събития, преобразяват двора на школото, в който поставят беседки и пейки, започват да слагат картини на ученици в коридорите, модернизира базата с нови компютри.

Паралелно с това върви промяната на организационната култура – това е най-важно за един директор.

„Бях си поставил за цел в 51-во да създадем

групова идентичност,

учителите да бъдат горди, че част от този колектив. Това беше основната ми задача“, заявява директорът.

Александров се опитва да провокира учителите да споделят опита си помежду си, и прилага нетрадиционен подход за това. Казва на педагозите, че ще им плаща на цената на един лекторски час, когато посетят един час на свой колега и си записват как е преминал. Поставя им и за задача да правят поне по два открити урока в година, за да покажат най-доброто от себе си. Отзивите от тях се пишат от техни колеги, присъствали на занятието.

„Същността на тези открити уроци е да си предават опит един на друг“, подчертава директорът на 51-во.

На тях имат възможност да присъстват и родителите. Това подобрява комуникацията с тях.

В тази насока и инициативата „Родител-учител за един час“, която се провежда от около 10 години. Целта е поне половината от родителите в класа да влязат в избран от тях час и да говорят на учениците по избрана от тях тема.

„Когато влязат в обувките на учителя, родителите виждат колко е трудно да задържиш вниманието на учениците дори за 40 минути.“

В 51-во има и три учителско-родителски сдружения. В начален етап имат 16 паралелки, като всяка от тях си избира по един родител, наречен омбудсман. Те се събират по 3 – 4 пъти в годината с класните ръководители на всички паралелки, за да обсъждат различни теми, като използването на телефони, трябва ли да има джобни пари, да се носят униформи. По този начин също се подобрява комуникацията помежду им.

От 2013-а се работи и по създаването на бранд „51 училище“. Разработва се лого с детелина наред с ценностите, които следват, привличане на вниманието на медиите около случващото в школото, за да стане национално разпознаваемо. Последните няколко години създават и професионални паралелки – „Компютърен графика“ и „Компютърна анимация“. Така разширяват профила на школото, добавяйки търсени от учениците специалности.

И последните 1 – 2 години 51-о е

сред най-търсените школа в София.

Миналата година минималният бал след първо класиране е 421 точки и са осмото поред търсено училище.

„След дълги години работа името на 51-во училище и този бранд започнаха да работят за него. То стана популярно. Ако попитате учител или ученик дали се гордее, че е част от нашето училище, той ще отговори положително“, казва гордият директор.

Междувременно от 2010 до 2013 г. Александров е и съветник на министъра на образованието и науката Сергей Игнатов.

„Това много ми помогна, защото едновременно виждах какво става и в държавата, и в училище. Като съветник, видях много добри практики, които успях да имплементирам в 51-во училище“, споделя той.

Горд е, че в МОН е ръководител на проект „Успех“, който по думите на Александров създава нов модел на работа с европейски средства:

„Парите се даваха на училищата и те избираха какви материали да си купуват, имаше и нова система за отчетност“ .

През 2016 г. отново се връща в МОН като съветник, когато министър е Миглена Кунева. Тогава Александров

разработва основата на концепция за иновативните училища.

Вижда модела по време на обучение в Ню Йорк, Америка, през 2014 г. От 2017 г. е заместник-председател на комисията за иновативните училища в МОН.

„Като такъв, съм изчел много иновации. Като директор, мога да преценя коя идея може да се измени и да пасне на нашето училище“, допълва ръководителят на 51-во.

Първата им иновация са интердисциплинарните уроци и проблемно базираното обучение.

„Сега иновацията ни е да възпитаваме 51 добродетели за 51 седмица в 51-во училище. Във времена на свръхдитализация най-важно е възпитанието на ценностна система в учениците. В това влизат и уменията да комуникираш и да се изразяваш добре. Искаме да създадем у учениците такива качества, че

когато излязат от училище, да могат да се справят сами с живота,

да могат да бъдат достатъчно активни, успешни и щастливи – споделя Александров. – Това не трябва да е иновация, а в същността на образователната ни система. Досега децата ходеха на училище, за да получат набор от информация, докато днес тя не е толкова ценна и затова трябва да възпитаваме точно тези части на характера на учениците.“

Иновацията се прилага при всички ученици. За всяка добродетел е създаден набор от материали, с които да се работи. Основната идея е, че те не се преподават в отделните часове, а в подходящия момент. При възникване на проблем – например агресия по време на часа, урокът се прекъсва и започва да се действа против агресията.

51-во е базово училище по редица предмети – български език и литература, изобразително изкуство, музика, математика и информатика. Александров е на мнение, че стажантите носят живинка и внасят колорит в клас. А участието на студентите в концертите на училището ги правят много интересни. Част от тях допълват и колектива.

Директорът дава пример, че всички сегашни преподавателки по български език и литература са били на стаж в училището, по време на който са ги харесали и са им предложили да останат. По същия начин са намерили педагози по музика. По изобразително изкуство пък преподават бивши възпитаници на училището.

„Най-важният критерий при подбора на учителя е неговият ентусиазъм, дали той би се вписал в екип, да е усмихнат, нестандартен, дали приема ценностите ни – да си дигитален, да правиш интердисциплинарни и открити уроци, да си дружелюбен с родителите, да работиш за издигането на авторитета ни“, обяснява Александров стъпките за сформиране на педагогическия екип.

Той признава, че понякога е трудно първата година. Студентите нямат натрупан опит, могат да сгрешат и имат нужда от помощ. Позитивното е, че нямат стереотип на преподаване и приемат ценностите на 51-во като нещо естествено.