От студентската скамейка направо в училище

„Започнах да практикувам реално професията си 5 дни след завършването на висшето си образование“, разказва за в. „Аз-буки“ младата учителка Десислава Дунчовска от 90. СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ в София. Тя е на 24 години. Миналата година завършва бакалавърска степен „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и след това веднага започва работа като учител по български език и литература в училището в столичния кв. „Люлин“. От познат научава, че там има свободно място. Не се колебае нито за миг и веднага кандидатства.

Ръководството на школото в лицето на директорката Йорданка Неделчева много я харесва и Десислава получава така мечтаната работа.

„Почти веднага разбрах, че съм одобрена. Адаптирах се много бързо и тук е мястото да благодаря на всички колеги, които ме мотивираха и много ми помогнаха да навляза в работата“, допълва моята събеседничка.

На въпрос дали следването в университета е успяло да я подготви за професията на учителя и дали в действителност представите ѝ са се разминали с реалността, Десислава отговаря с широка усмивка:

„Определено! За щастие, в университета имаме стажантска програма в период от три семестъра – хоспитиране. След това имахме още два семестъра, в които преподавахме в реална среда с ученици в прогимназиален и гимназиален етап. Смея да кажа, че това наистина много ми помогна да навляза директно в учебния процес и да мога спокойно да преподавам.“

Отбелязва, че възрастта много ѝ помага.

Това, че е млад преподавател, я улеснява по-лесно да разбира учениците си и да знае от какво се интересуват и за какво мислят.

„Със сигурност още в началото трябва да се постави ясна граница. Те трябва да знаят, че аз съм учителят и с мен трябва да се държат уважително. Не мисля, че възрастта ми е проблем, а точно обратното – това е най-голямото ми предимство“, казва тя. От родителите също среща само положително отношение.

С тях се запознава на първата родителска среща, но след това през годината има и редица индивидуални разговори. До този момент никога не е била подценявана от тяхна страна заради липсата на практически опит. Напротив, среща разбиране и подкрепа. В момента Десислава Дунчовска преподава български език и литература в VII клас.

Този период е много чувствителен за родителите и учениците, защото им предстои национално външно оценяване за кандидатстване в гимназия. Точно поради тази причина младият педагог си сътрудничи с родителите. Още в началото ясно е подчертала по какво ще работят детайлно през цялата учебна година и какви образователни резултати трябва да постигнат в края ѝ. И нещата се получават.

В столичното 90. СУ се осигурява менторска програма за всеки новоназначен учител,

без значение от възрастта и опита, който има към момента на постъпването си на работа. И той работи през цялото време с ментор – преподавател по същия предмет, но с по-голям опит.

В школото прилагат различен образователен модел и среда на обучение. Организацията на учебния ден също е различна – денят в прогимназиален етап започва с емоциометър и завършва с рефлексия. Освен това всеки клас от V до XI клас има STEM ден, в който работи по голям въпрос в иновативната им среда „раСТЕМ в света на науките“.

Ментор на Десислава Дунчовска е Кръстина Иванова. Тя ѝ помага във всяко отношение, отговаря на въпросите ѝ, оказва съдействие с административните документи и дори понякога влиза с нея в часовете.

„Тя е най-голямата ми опора в момента, защото наистина оказва не само помощ, а за мен лично е вдъхновение, тъй като е страхотен учител, от който можеш само да грабиш с пълни шепи“, обяснява Десислава.

Редовно имат и съвместни часове. Често двете си гостуват в часовете в V клас и съответно в VII клас.

„Правим всякакви дейности, за да мога да се чувствам по-спокойна и уверена в професията както в учебен, така и в административен план“, споделя младата учителка.

Признава с усмивка, че не е очаквала колко много административни задачи има българският учител.

„Г-жа Иванова по много увлекателен начин ме въвлече в този процес. Обясни ми подробно всичко, което предстои, и стъпка по стъпка как да организирам деня си и да подреждам задачите си по приоритети. Черпя от опита ѝ, а работата с документи е много деликатен момент. Нужно е да си много концентриран и внимателен. Мисля, че свиквам с това. Но със сигурност има още много неща да уча“, допълва тя.

По време на стажа в университета дори и представа няма за каква документация става въпрос.

„Допираш се само до хубавата страна – работата с учениците, другото остава на заден план, а всъщност е много важно“, казва тя.

В работата си се старае да прилага различни дигитални платформи. Осъзнава, че информационните технологии днес са това, което най-много мотивира децата. Прилежно, с много желание поддържа своя профил в Google Class Room, като го е разделила на четири раздела – български език, литература, задачи за домашна работа и за упражнения.

„Моят акаунт буквално се е превърнал в електронен учебник,

който сама създавам и допълвам всеки ден. Качвам подробна информация, като я синтезирам от различни източници, създавам презентация и след това директно я публикувам, така че да бъде достъпна за всички. И тъй като учениците ми са постоянно онлайн на своите устройства, нямат никакво оправдание, че не са видели, че имат задача за домашна работа или пък презентацията на новия урок. Освен това моят акаунт е и в помощ на отсъстващите ученици, защото не губят от материала, а и са в постоянен контакт с мен при възникнал въпрос или неразбиране на материала“, разказва тя.

Разбира се, дори и с този работещ механизъм понякога се намира ученик, който да каже, че не е успял да се подготви или пък не е видял какво е трябвало да подготви за следващия час.

„Има, но са много рядко. Забелязвам, че повечето от децата се опитват стриктно да спазват правилата, които сме заложили заедно в класната стая“, казва тя.

А колкото до вечния въпрос – разбираеми ли са произведенията в задължителния списък по литература от младежи на 14-годишна възраст, учителката отговаря:

„В момента изучаваме произведенията от Българското възраждане. Запознаваме се с текстове, които са написани на по-сложен архаичен език и трудно се разбират от учениците. Понякога се налага „да ги преведа“, за да могат да вникнат в думите на автора и да анализират какво е искал да каже той. Наистина може би

трябва да се помисли как текстовете да се адаптират към нашето съвремие.

Така те ще бъдат по-достъпни за разбиране от настоящите седмокласници“, смята Десислава.

Относно съдържанието на списъка, на мнение е, че той не трябва в никакъв случай да бъде променян.

„Това са произведения и автори, които всеки българин трябва добре да познава. В гимназиален етап би могло само да се допълнят и някои съвременни творби. “

По този повод отбелязва, че

все по-често забелязва, че младите четат много.

По думите ѝ, твърдението, че не го правят, е грешно. Разказва, че те четат предимно западноевропейска литература, а темите, които ги вълнуват, са съобразени с възрастта им – тийнейджърски романи за приключения, приятелства и любов.

Другото, което ѝ прави впечатление, е, че за учениците по-лесен и достъпен е вариантът да слушат книгите, а не да ги четат на книжно тяло или електронен четец.

„Обяснението обикновено е, че са много заети и имат много работа за вършене“, смее се младата учителка.

Въпреки това в слушането на книги няма нищо лошо – важното е да четат и да обогатяват своя кръгозор.

За Десислава Дунчовска професията на учителя е работа мечта. Преди няколко години не би си и помислила да работи в училище, но след стажа си в университета и запознанството отблизо с професията представите ѝ се преобръщат. Признава, че най-удовлетворяващата част определено е комуникацията с учениците. Най-близките до нея хора – семейство и приятели, също много я подкрепят в избора ѝ на професия. Те виждат, че тя е щастлива и винаги има какво да сподели за работата си. А когато обичаш това, което правиш, то определено си личи. Вижда се в очите и в начина, по който разказваш за отминалия ден.

Споделя, че почти всички нейни колеги от университета днес работят по специалността си. Никой не е започнал работа в друга професионална сфера. Всички са действащи учители по български език.

„По време на стажа се замислих дали наистина мога да работя това. Определено ми хареса да съм учител, и затова се осмелих и се впуснах в това предизвикателство. Днес смело твърдя, че това е моето призвание. С всеки изминал ден се чувствам все по-сигурна, все по-уверена и все по на място. Обратната връзка, която получавам, е положителна, а това безспорно ме мотивира да вървя напред с все повече иновативни идеи. Чувствам се готова и да бъда класен ръководител. Очаквам го с нетърпение. Искам да си имам свой клас, с който да споделяме емоциите си и да създаваме спомени“, завършва тя.

Свързани статии:

STEM дни в иновативна образователна среда Заплатите в детското и училищното здравеопазване в София се вдигат с 30% Лекарство срещу дезинформацията: В 15. СУ „Адам Мицкевич“ в София развиват умения за отсяване на информацията в интернет и рефлекс за проверка на нейната достоверност Бранд „51. средно училище“