Д-р Ваня Кастрева, началник на РУО – София-град: Приемът в София е съобразен с потребностите на столицата

Д-р Ваня Кастрева е магистър по история и образователен мениджмънт на СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по педагогика на ПУ „Паисий Хилендарски“. Работила е като учител по история в 119. СОУ „Акад. Михаил Арнаудов“. От 1998 до 2006 г. е директор на 2. СОУ „Академик Емилиян Станев“. От 13 юни 2006 г. е началник на Регионалния инспекторат по образованието в София. На 13 август 2014 г. става служебен заместник-министър на образованието и науката в правителството на Георги Близнашки. Заместник-министър на образованието и науката от 7 ноември 2014 г. до 2 февруари 2016 г. във второто правителство на Бойко Борисов. От 3 февруари 2016 г. е началник на Регионалното управление на образованието – София-град. Удостоена е с почетното отличие на МОН „Неофит Рилски“ и десетки други награди за приноса си в образователната система.

– Г-жо Кастрева, между колко професии и специалности ще могат да избират кандидат-гимназистите? Какво предложение сте направили за план-приема след VII клас за учебната 2024/2025 г., каква рамка е зададена от МОН?

– Реализацията на държавния план-прием е важен момент. От една страна, той е обвързан с бъдещето, тъй като засяга следващата учебна година и реализацията на хиляди семейства и деца, а от друга – с настоящето, защото е последствие на успеха на кандидат-гимназистите. В същото време, това е процедура, която започва от училищата, които, анализирайки своите традиции, възможности и кадрова обезпеченост и съобразявайки с държавната политика, трябва да направят своите предложения.

С екипа от Регионалното управление на образованието София-град предварително сме ги обсъдили с всички наши социални партньори, със Столичната община и с областната комисия по заетостта. Но

отправна точка са целевите стойности,

които Министерството на образованието и науката залага.

Максималният брой паралелки за прием след завършено основно образование бе 423 паралелки, като те имат и своето разпределение. Учениците в професионални паралелки трябваше да бъдат 42,3%. Ние сме преизпълнили тази стойност, защото сме планирали 44,21%. МОН заложи учениците в паралелки със STEM профили и професии да бъдат 52,25%, а ние сме преизпълнили и този показател, планирайки 53,07%. Заложили сме 236 профилирани паралелки и 187 професионални, от които 10,5 са в дуална форма на обучение.

Извън държавния план-прием, мислейки за възможностите за учене през целия живот, сме заложили и 3 професионални паралелки в задочна форма на обучение. Предложеният от нас проект за държавен план-прием е публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата ни.

– Имахте ли допълнителни насоки, с които да се съобразите по отношение на броя паралелки в дадено направление?

– В указанията на Министерството бе заложено и ограничение в приема в област „Изкуство“. Голяма част от предлаганите в нашия регион професии попадат и в утвърдения списък за STEM професии. В списъка на STEM профилите – „Софтуерни и хардуерни науки“, „Математически“, „Природни науки“ и „Предприемачески“ имаме 106 паралелки. Професионалните ни 117 паралелки в STEM са с кодове „Информатика“, „Техника“ и „Други“, в които попадат и професионалните паралелки в област „Изкуство“.

Професионалните гимназии в нашия град са 20,5 % от броя на училищата,

които реализират държавен план-прием в VIII клас. Поради тази причина и за да се изпълнят целевите стойности, зададени от Министерството, от няколко учебни години професионални паралелки има и в средни и обединени училища и профилирани гимназии. Предвид тяхната специфика и материална база, предлаганите от тях професионални паралелки са в преобладаващата си част от област „Изкуства“ и „Туризъм и услуги“.

В рамките на обсъжданията стана ясно, че ограничението в това направление е само препоръчително и държавният план-прием трябва да е съобразен със спецификата на региона.

В предоставената от дирекция „Регионална служба по заетостта“ – София, информация за търсенето на работна сила в област София-град е посочено, че сред най-търсените след 3 – 5 години ще бъдат специалистите със средно образование от професионални направления „Маркетинг и реклама“, които се обучават в специалности от област „Изкуства“. Това налага извода, че държавният план-прием е изцяло съобразен с търсенето на кадри на пазара на труда. От съществено значение е обстоятелството, че София-град е административен, културен, финансов, туристически и технологичен център на България, което определя и професионалната квалификация на работещите в града и съответно търсенето на подготвени специалисти в тези области.

Сред ключовите компетентности, които се търсят от работодателите в столицата, е и владеенето на чужд език.

Тази година нямаше ограничителни параметри по отношение на броя на профилираното обучение, в това число и за чуждоезиковите паралелки. За повишаване качеството на чуждоезиковото обучение сме заложили 94 паралелки с профил „Чужди езици“. Чужд език обаче може да се изучава интензивно и в почти всички профили, които се предлагат. Това се определя от учебния план.

– Има ли изцяло нови професии или специалности?

– Регионалното управление на образованието – София-град, принципно увеличава броя на професионалните паралелки, като това е свързано с търсенето на пазара на труда. В 59 столични училища имаме такива. Във всички професионални гимназии държавният план-прием е на максимум, колкото позволява сградният фонд. Имаме и много средни училища, в които се реализира професионално образование.

Най-много професионални паралелки имаме в областта на техниката – 46,5.

На второ място с 33 паралелки е информатиката и това е обяснимо за нашия град.

В направление „Стопанско управление и администрация“ са 30 паралелки, в „Изкуства“ – 24,5, в „Услуги за личността“ – 21,5, в „Производство и преработка“ – 11, „Транспорт“ – 5,5, „Архитектура и строителство“ – 5, „Здравеопазване“ и „Социални услуги“ – по три, в „Селско и горско стопанство“ – 2, има и по една паралелка във „Ветеринарна медицина“ и „Опазване на околната среда“.

Изцяло нови за нашата област са „Ветеринарен лаборант“ в ПГ по селско стопанство „Бузема“, и „Помощник-възпитател в отглеждането и възпитанието на деца“ в 130. СУ „Стефан Караджа“ и ПГСС „Бузема“, „Театрален грим и перуки“ в ПГ по облекло „Княгиня Мария Луиза“.

Имаме и професии, които ще се предложат за първи път в училище.

От тази есен във 2. СУ „Акад. Емилиян Станев” и ПГ по високи технологии „А.С. Попов” ще се предлага и „Програмиране на изкуствен интелект“. „Организация на туризма и свободното време“ е нова за ПГ по текстилни и кожени изделия. В 66. СУ „Филип Станиславов“ и 95. СУ „Проф. Иван Шишманов“ за първи път ще предложат прием в специалност „Бизнес администрация“.

– Учениците в IV, VII и X клас, които не са успели да се явят на национално външно оценяване по здравословни причини, ще имат възможност да се явят на втора дата. Как трябва да заявят желанието си?

– На тази допълнителна дата могат да се явяват ученици, които не са се явили, защото са били в болничен престой, под карантина или друга принудителна ситуация и при смъртен случай на член на семейството. Родителите и настойниците им трябва да знаят, че следва да подадат заявление до началника на Регионалното управление на образованието до 7 работни дни след редовната дата за провеждане на изпита. Важно е да приложат и документите, удостоверяващи невъзможността на ученика да се яви на изпит – от болница, от Регионална здравна инспекция, препис и извлечение от смъртен акт.

– Как ще се определя датата на допълнителния изпит?

– Датата ще се определя на база данните от подадените заявления за явяване на изпит от цялата страна и ще бъде съобразена с интереса на всички ученици. Допълнителният изпит ще бъде след най-късната дата на излизане на ученик от болничен престой или карантина. Така ще могат да се явят всички, които преди това не са имали обективна възможност.

– По какъв начин ще протича кандидатстването при тези седмокласници?

– След като получат свидетелствата за основно образование и имат точки от допълнителната дата, те могат да формират бал и да се включват в следващите класирания, в рамките на които има подаване на документи – трето и четвърто. Те имат възможност да се класират на места, които са останали свободни.

По-сложна е ситуацията, ако са

с висок бал, а в желаното от тях училище няма свободни места.

Тогава могат да се възползват от възможността за наддържавен план-прием. В тази хипотеза трябва да бъдат изпълнени две условия – ако условията на физическата среда позволяват това и балът им е по-голям или равен на минималния бал за приемане в съответната паралелка в VIII клас на четвърти етап от класирането.

За родителите има още един вариант, ако се е случило нещо на детето и то не може да се яви на национално външно оценяване. Когато здравословното състояние на ученик не му позволява да се яви на изпит от националното външно оценяване, защото е в болничен престой или е под задължителна изолация или задължителна карантина, но в годината на кандидатстване ученикът е участвал на областен и/или национален кръг на олимпиадата от календара на МОН по български език и литература и/или по математика, балът му се формира, като вместо резултата от националното външно оценяване се използва по-високият му резултат по съответния учебен предмет от областния или националния кръг на олимпиада, изразен в точки като процент от максималния брой точки.

При кандидатстването родителите и техните деца трябва направят своя добре информиран и аргументиран избор, пречупен през постигнатия бал.

– Зрелостниците вече могат да се явяват повторно на изпит по предмет, който са издържали успешно, но искат да повишат оценката си. Кога и как би трябвало да се проведат този вид матури?

– По свое желание лицата, притежаващи диплома за завършено средно образование, могат еднократно в учебната година на завършването си или на следващата да положат изпит по реда на държавните зрелостни изпити по учебен предмет, по който вече са положили такъв. Те не могат да изберат друг. Например, ако са се явили на матура по профилирана подготовка по математика, но не са доволни от резултата, могат да го направят още веднъж върху същото учебно съдържание. Те обаче няма да получат втора диплома, а допълнителен документ с оценката от допълнително положения изпит. Така ще имат възможност да използват тази оценка при кандидатстването във висше училище, ако това им е необходимо.

– Могат ли и дипломиралите се през учебната 2022/2023 г. да повишат оценката си?

– Тази година лица от випуск 2023 също могат да се възползват от тази възможност, ако не са приети в университет и им трябва по-висока оценка за кандидатстване. Важно е да се уточни, че тези зрелостници подават заявление до директора на училището, в което са се обучавали. В него трябва да посочат година и сесията на полагане на държавен зрелостен изпит по същия предмет върху същия вид подготовка. Това може да стане след излизане на заповедта на министъра на образованието и науката за утвърждаване на образците на документи за сесиите на държавните зрелостни изпити през учебната 2023/2024 г.

Проектът на тази заповед е на обществено обсъждане до 22 април. След като то приключи, веднага ще бъде утвърден форматът на заявление за допълнително явяване. Сроковете ще бъдат много кратки и искам да обърна внимание на това. Ако подадат заявление сега, те ще се явят в рамките на сесията май – юни. Миналогодишните зрелостници могат да се явят и на сесията август – септември. Тогава да повишат оценката си, ще имат прави и тези, които ще получат диплома през юни, но не са доволни от оценката си.

– Проведоха се първите конкурси за директори по новите правила. Колко бяха вакантните места в столицата и каква част от тях вече са заети? Ще бъдат ли обявени нови конкурси?

– Обявихме конкурси за 26 столични общински училища, в които такива трябваше да се проведат още през 2022 г., но тогава наредбата бе обжалвана. Класирани на първо място имахме в 23 столични училища, като част от тях са оглавени от временно изпълняващите длъжността. За останалите три училища комисиите не класираха кандидати и в тях останаха временно изпълняващи длъжността директор. Те ще бъдат обявени отново на следващия конкурс.

В момента имаме общо 18 училища с временно изпълняващи длъжността директор. От 2022 г. останаха за директорски конкурси 7 държавни училища. Освен трите общински училища, в които не бяха спечелени конкурсите, с временно изпълняващи длъжността директор са още 8, за които също се очаква да бъдат обявени конкурси след приключване на учебните занятия. В още 20 училища директорите са достигнали пенсионна възраст и могат да прекратят трудовите си правоотношения. Обновяването на заетите педагогически специалисти, независимо от длъжността им, е естествен процес, в който е важно да се гарантира приемствеността и устойчивостта в системата.

– Каква е според Вас причината не всички кандидати да успеят да покрият минимума на теста или да не се справят с казусите и да останат вакантни места?

– Конкурсът е моментно личностно състезание, но определяща е подготовката за него. Обяснението на някои колеги, които са се явявали на конкурса, беше, че са имали други очаквания за формата на теста. Зад решаването на всеки казус стои нормативна обосновка, а не цитат от нормативната уредба. Преимущество е да си работил с нея, да познаваш системата, да си решавал казуси „на терен“. Затова някои кандидати не са се справили с теста и не са били аргументирани и убедителни на събеседванията. Търсеха се мислещи и креативни хора, с лидерски умения, но за да си такъв, не трябва само да говориш добре, а и да даваш разумни, ефективни и законосъобразни решения.

Вече проведох първа среща с новоизбраните директори, за да ги запозная с екипа на Регионалното управление на образованието и да получа обратна връзка какво ги е затруднило. Членовете на комисията също споделиха какви пропуски са установили. Недопустимо е да предложиш концепция и след това да не можеш да я защитиш, да не можеш да отговориш на въпроси, свързани с нея.

Надявам се, че комисиите са направили най-добрия избор. Сега очакваме работата на терен. За мен

директорът е човекът на промяната

и в ръцете си той има всички необходими инструменти, за да я реализира. Бих искала началото на учебната година да започне през визията на тези колеги за развитието на тяхното училище. Стилът на един директор проличава в естетиката и съвременната организация на училищното пространство, в нейното проявление на място, във виртуалното пространство, в измеренията на формираната училищна общност и позитивната  атмосфера на общуване между всички от тази общност – учители, ученици, служители, родители, граждани.

– Как се промени материалната база в столичната образователна система и какво предстои да се случва?

– Девизът на София е „Расте, но не старее“ и това намира отражение в живота и историята на града ни. В столицата броят на децата нараства и не достигат училища, за да преминем изцяло на едносменен режим. София се нуждае от още много училищни сгради, за да се изпълни мечтата ни всички деца да учат на едносменен режим. През последните години МОН и Столичната община полагат все повече усилия това да се случи, но не може да стане толкова бързо.

По новата Програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2024 – 2027 г. се предвижда построяването на две нови детски градини, филиал към 3. ОДЗ в „Манастирски ливади“ за 4 групи, допълнителни пристройки към 184. ДГ  „Мечо Пух“, 183. ДГ „Щастливо детство“ и 109. ДГ „Зорница”,  нова детска градина за 10 групи в „Дружба 2“.

Предстои изграждането на нов учебен корпус

с 4 етажа за преминаването на едносменен режим в НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“, нова сграда в топла връзка в 134. СУ „Димчо Дебелянов“, нов корпус с физкултурен салон, столова и топла връзка към 5. ОУ „Иван Вазов“. С европейски средства чрез МОН в 148. ОУ „Проф. Любомир Милетич“ и 157. ГИЧЕ „Сесар Вайехо”, които делят една сграда, ще има нови пристройки. В 148-мо училище ще има и нов физкултурен салон. СПГ „Княгиня Евдокия“ ще се сдобие с нова пристройка към съществуващата сграда, в 83. ОУ „Елин Пелин“ към основната сграда ще бъде направена пристройка за физкултурен салон, библиотечно-информационен център и 4 нови класни стаи, а в 55. СУ „Петко Каравелов“ към съществуващата сграда ще има пристройка на 3 етажа.

Изгражда се и нова сграда в „Манастирски ливади“, която ще бъде филиал на 37. ДГ „Вълшебство“ и на 2. СУ „Акад. Емилиян Станев“. Очакваме да бъде изградено и ново училище в район „Студентски“.

По Оперативна програма „Региони в растеж“ също се извършват основни ремонти на професионални гимназии – в СГСАГ „Христо Ботев“ и Софийската ПГ по туризъм. В ПГ по дизайн „Елисавета Вазова“ той вече приключи и учениците предстои да се върнат. Ремонт предстои и в ПГ по туризъм „Алеко Константинов“, и в ПГ по ПСТТ.

Важно е, че в последните години се полагат все повече усилия за

инвестиране на средства за изграждане на нови сгради за образователни институции.

Надявам се това да бъде непрекъснат процес.

Не трябва да забравяме и за обновяването и поддържането на вече изградената материална база. Това са обществени сгради и те имат интензивен режим на натоварване. Образователната среда също трябва да бъде съвременна. За всичко това са нужди постоянни  инвестиции.

– Как училища могат да привлекат средства за промяна образователната среда?

– Предстои изграждане на STEM зони във всички училища със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост. Националните програми на МОН също имат такъв фокус, но там принципът е проектен. От предприемчивостта и креативността на директорите зависи доколко ще се възползват от всички възможности на националните програми.

Чрез тях се правят ремонти на открити спортни площадки, проектиране на нови физкултурни салони, основни ремонти на вече съществуващи, изграждат се площадки по безопасност на движението по пътищата, достъпна образователна среда. Така има възможности за допълнително финансиране, но е важно да се познават и да се работи в тази посока. Радвам се, че чрез националните програми все повече се обръща внимание и на детските градини.