Приключението „Забавно лято“

Академия „Забавно лято 2023“ за учениците от СУ „Цанко Церковски“ в с. Никола Козлево, Шуменска област, се организира за втори път, казва директорът Катилиян Костадинов. Децата имат възможност да творят, изследват, учат и играят.
В рамките на програмата те търсят скритите тайни на стихиите – огън, земя, въздух и вода. Учат се да работят в екип, подобряват уменията си за комуникация.
Приключението „Забавно лято“ е част от програмата „Забавно лято, грижовна есен“ на фондация BCause, организирана и осъществена в партньорство с Народно читалище „Бъдеще сега 2006“ и финансовата подкрепа на „Филип Морис Интернешънъл“.

Игрите с учебна цел увличат децата от СУ „Цанко Церковски“ в с. Никола Козлево и те неусетно трупат нови знания и умения

Работим с неправителствената организация от миналата година – обяснява директорът. – Идеята е деца от I до IV клас да бъдат ангажирани през лятото. Това е вид забавление за тях, защото се използват атрактивни методи от страна на колегите, които ги обучават. Наш колега от училището само координира дейностите. Заниманията започват сутрин в 9 ч. и завършват в 17 ч. Осигурен е и топъл обяд. Това може да се определи като летен лагер, но с нощуване по домовете. На децата им е много интересно, участват в най-различни забавни игри. За тази цел се използва материалната база на училището – спортни площадки, стадион, парк. Децата са ангажирани, чувстват се много добре. Интересно им е, почти не отсъстват. Преди няколко дни минах да ги видя по време на занимание, и те просто не ме забелязаха – толкова се бяха отдали на игрите, някои от които са с учебна цел. За мен беше много важно те да се чувстват добре, и се радвам, че това е факт.“

Екипът на училището е готов да участва в организирането на подобни летни занимания всяка година, още повече че учениците нямат възможностите на връстниците си от големите градове. Затова е много важно какво могат да им предложат училището и читалището в селото.
Лятната академия извежда децата навън, на чист въздух, отделя ги от екрана на компютъра.
Това им позволява да общуват повече със своите връстници – нещата са по-различни, когато са заедно 25 деца. Това е много важно за целия учебен процес, подчертава директорът, защото по време на пандемията децата се отчуждиха в известна степен. В лятната академия се включват и деца от съседни села, които учат в училището в с. Никола Козлево.

СУ „Цанко Церковски“ е средищно училище. От I до IV клас идват деца от три населени места, а след VIII клас – от десет. Тук учат общо 270 ученици. Преди време са били и повече, но доста от тях заминават за чужбина с родителите си. До VII клас има по 1 паралелка във випуск, след VIII клас – по 2.
Училището е иновативно, а иновацията, която прилагат, е от много години. Но отскоро е официално обявена като такава и влиза в списъка на МОН.

„При нас се събират деца от много населени места – обяснява директорът. – Те идват с различни възможности и различна подготовка, от различни етноси са. За по-голямата част от тях майчиният език не е българският. Затова нашата иновация е в това да им помагаме да преодолеят пропуските, които имат.“
Това се налага, тъй като след 2000 г. училището предлага след VII клас и професия, и профил. Иновацията е учителите по техническите предмети, които се изучават в VIII клас в профилираната и професионалната паралелка, да използват възможностите за овладяване на българския език в тези часове чрез анализиране и осмисляне на непознатите технически термини.

„Или иначе казано, става дума за доограмотяване като терминология, като възможности за изразяване на децата – подчертава директорът. – Защото много често голяма част от тях се притесняват, когато не могат да се изразят на български език. В тези часове им даваме възможност да преодолеят това. Това е нашата иновация.“

Доскоро професията, която са изучавали в училището, е „Оператор в шевното производство“, за което са получавали свидетелство за II квалификационна степен.
В региона има доста фирми с такава дейност, в които учениците да прилагат наученото. Управители на предприятия споделят с директора, че кадрите с професията оператор в шевното производство са много нужни, защото завършилите са технически грамотни и имат базисни умения, които могат да използват. В училището има и добра база за изучаване на професията – две шивашки работилници, обзаведени с всичко необходимо.

Директорът на училището редовно посещава индустриалния парк в Шумен, където много фирми развиват своята дейност. Разговаря с техни представители, за да знае какво се търси на пазара на труда, и да може да го предложи на децата. От една година професията е променена и вече е „Моделиер технолог“, която е една степен по-висока и дава по-добри възможности на децата за реализация не само в шивашки фирми, уточнява директорът.

„За нас понякога и тройката е успех – казва Катилиян Костадинов. – Просто защото тръгваме от много ниска база. Разбира се, винаги очакваме по-високи резултати на НВО и ДЗИ и понякога сме разочаровани, тъй като сме положили много труд.

Тази година на НВО в IV клас постигнахме успех над 4,50 по български език и математика.
Имаме спортни успехи – наш ученик е европейски шампион по киокушин. Имаме и добър волейболен и футболен отбор на училището. Но най-голямото предизвикателство си остава овладяването на българския език. В момента в начален етап не може да се повтаря клас. Когато децата са обхванати още от 4-годишни в предучилищно образование, ни е много по-лесно.“

Директорът с болка признава, че има деца, които остават без диплома заради това, че не могат да положат успешно матурите. Част от причините са слабата мотивация за завършване на средно образование, нуждата от средства за препитание и възможността да започнат работа без диплома, завишените точки за получаване на оценка среден 3.00 и други. Педагозите се опитват да убедят учениците, че с по-висок ценз имат повече възможности, но невинаги успяват. Повечето родители са безработни, социално слаби и мотивацията за учене в семейството е много ниска.

„Винаги съм казвал, че с родителите сме от едната страна на бариерата – подчертава директорът. Опитвам се заедно с моите колеги да бъдем близо до тях, да виждаме и разбираме техните проблеми. Да се опитваме да им помогнем да ги разрешат, доколкото е възможно. Те са гласували доверие на училището и трябва да намерим най-добрия вариант за работа с тях. Имаме родителски клубове, провеждаме беседи. Опитваме се да излезем от шаблона „родителски срещи“. Винаги съм казвал на колегите да не ги товарим с проблемите, които имаме, а да се опитваме заедно да ги решаваме. Просто няма друг вариант. Ако се опитваме да вменяваме някаква вина на тях и на децата, няма да се получи. Това е моето виждане по въпроса.“

Огнище на просвета

Миналата година СУ „Цанко Церковски“ чества своята 140-годишнина. То е първото българско училище в населеното място. В началото има само две класни стаи, помещавало се е в къщата на свещеника Стоян Енчев. Според източниците през 1878 г. в този край се преселват много български семейства от Тракия. Преди това районът е с преобладаващо турско население, а образованието се осъществявало в турски училища, на турски език. Обучавани били само момчета. Първото желание след установяването на заселниците било да се разкрие българско огнище за просвета – за обучение на български език, от български учители. Открита е дори библиотека, където под инвентарен № 1 е вписана „История славянобългарска“. Започват занятия с деца от 6 до 16 години, обучението се провежда по звуковата метода, учи се от късна есен до ранна пролет, което е по-свободното от работа на полето време, като се има предвид, че по-големите деца са преки участници в селскостопанският труд.

Броят на учениците през първата година нараства и училището е премествано на два пъти в други сгради, докато през 1893 г. получава собствена сграда с три стаи. Тогава се сформира и първото училищно настоятелство. През 1897 г. се правят образователни реформи – учениците са разпределени в четири самостоятелни отделения, които дотогава са слети. През 1903 г. се разкрива вечерно училище и вече може да се говори за истински просветен център – паралелно с децата се обучават и родителите.

През учебната 1930/1931 г. първоначалното училище се слива с прогимназията и става основно. Тогава с доброволния труд на родители и ученици е построена нова училищна сграда, открита на 1 юни 1931 г. Това е сградата, в която и днес учат учениците, след пристрояване през 1961 г. и през 2008 г.