Едно от всеки три деца в България живее в риск от бедност или социално изключване

Това сочи докладът на УНИЦЕФ у нас „Не/равно детство“. Данните от него осигуряват основа за създаването на Национален план за действие за Евро пейската гаранция за детето

Анализът на детската бедност и социалното изключване в България, представен от УНИЦЕФ у нас, съдържа актуална информация и данни, които да подпомогнат разработването на национален план за действие за Европейската гаранция за детето. Тя беше приета в средата на 2021 г. и според нея трябва да се прилагат такива политики в страните от ЕС, че до 2030 г. да се осигури достъп на всички деца до образование и грижи в ранна детска възраст, последващо образование, здравеопазване, хранене и жилищно настаняване. България заедно с Германия, Гърция, Литва, Испания, Италия и Хърватия е сред седемте държави членки на ЕС, в които регионалният офис на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия пилотно подкрепя правителствата да разработят своите планове за действие за изпълнението на Европейската гаранция за детето. Такива планове трябва да изготвят всички страни от ЕС и да ги представят на Европейската комисия, която да проследява изпълнението им и при нужда да дава препоръки на отделните държави членки.

Бедността и лишенията в детска възраст могат да имат неблагоприятно въздействие през целия живот, като засягат здравето, образователните постижения, способността за получаване на доходи и социалното включване. Данните показват, че децата от семейства с ниски доходи имат влошени когнитивни, поведенчески и здравни резултати. Разглеждането на детската бедност само от монетарна гледна точка обаче не отразява начина, по който децата преживяват бедността. Наред с доходите, за тях бедността е свързана и с лишения, засягащи основни аспекти на живота им, включително липса на грижовно семейство и на достъп до здравеопазване, образование, здравословно хранене, подходящи жилищни условия и закрила.
Поради социалното си изключване и маргинализация децата, изложени на риск от бедност, често са лишени от достъп до основни услуги с добро качество. Подобна липса, на свой ред, увеличава риска от бедност и е заплаха детето да попадне в цикъл от постоянна бедност и неравностойно положение, който продължава понякога през целия живот.
През 2020 г. едно от всеки три деца в България живее в риск от бедност или социално изключване.
Децата в нужда са деца в риск от бедност или социално изключване, както и деца, които са уязвими поради специфични фактори. Цялостният анализ на детската бедност в България откроява основни фактори за детската бедност и социално изключване, както и специфични рискове, водещи до повишената уязвимост на следните групи деца – бездомни деца или деца, живеещи в тежки жилищни лишения; деца с увреждания; деца с проблеми в психичното здраве; деца от етнически малцинства, особено роми; деца мигранти; деца в алтернативна, особено институционална грижа; и деца в несигурна семейна среда. Делът на децата до 18 г. в риск от бедност или социално изключване в България намалява от 47,9% през 2015 г. до 36,2% през 2020 г., но все още е един от най-високите в ЕС, където средната стойност е 24,2%. Най-голям е рискът от бедност или социално изключване за многодетните домакинства (близо 67% от домакинствата с двама възрастни с три и повече зависими деца), следвани от групата на самотните родители (близо 49% от домакинствата с един родител със зависими деца). Децата в риск от бедност или социално изключване, чиито родители са с основно и по-ниско образование, са десет пъти повече от децата, чиито родители са с висше образование.
През 2020 г. са измерени съществени регионални разлики в риска от бедност или социално изключване при децата под 18 г. На практика, всяко второ дете в Северозападния регион на страната живее в риск от бедност или социално изключване. За сравнение, в Югозападния регион рискът от бедност или социално изключване е 26,6%, а в Югоизточния – 43,6%. Още по-големи са разликите на областно ниво: докато в Разград рискът от бедност или социално изключване е 2,8%, в София-област и Габрово – около 8%, в Сливен и Видин той е съответно 47,5% и 46,5%.
Отражението на кризата в резултат от COVID-19 пандемията е най-неблагоприятно върху най-изключените групи от обществото. Публикуваната през юни 2021 г. ранна оценка от „Евростат“ за промяната в неравенството на доходите и индикаторите за бедност през пандемичната 2020 г. в сравнение с 2019 г.
показва увеличение на показателя „в риск от бедност“ за децата под 18 г., а също и за населението във възрастовата група 18 – 64 г. в България. Според проучвания в рамките на ЕС, загубата на доход от трудова дейност е силно концентрирана в някои отделни групи, като например младежите на възраст 16 – 24 г.
През 2020 г. децата от домакинства в риск от бедност в България много по-често са изложени на тежки жилищни лишения – (39%) в сравнение с други деца от небедни домакинства (6%). По основни показатели за достъпност на жилището, като дял на жилищните разходи в общия бюджет на домакинството, тежест на жилищните разходи и задлъжнялост по битови сметки, делът на домакинствата с деца в риск от бедност е двойно по-висок от този на небедните домакинства. За разлика от повечето държави в ЕС в България тежестта на жилищните разходи е по-висока в селските райони (16,4%) в сравнение с градовете (13%).
Според официални данни броят на децата с трайни увреждания в България е 27 500 към 2021 г. Общият брой на децата с увреждания е по-висок, но няма точни данни, които включват и децата със затруднения в развитието. Липсата на единна, междуинституционална система за събиране на данни за броя на децата с увреждания, вида на увреждането и специфичните потребности на децата, сериозно затруднява провеждането на ефективни политики за равен достъп на децата с увреждания до основни услуги. Данни от изследване на УНИЦЕФ България през 2021 г. потвърждават корелацията между наличието на увреждане, от една страна, и по-високи нива на бедност и ранно отпадане от училище, от друга страна. Семейства, които имат дете с увреждания, по-често изпитват затруднения да посрещнат всекидневните си нужди; по-висок процент от майките в такива семейства не работят; и по-висок процент от бащите имат по-малка активност на трудовия пазар. Особено тежко са засегнати децата с увреждания, при които има наслагване на фактори за дискриминация, като малцинствен етнически произход, пол, мигрантски произход и др.
Нивата на бедност и социално изключване сред ромските деца са непропорционално високи на техния дял в съответната възрастова група на цялото население. Ромските деца са 46,5% от общия брой на бедните деца в България и 56,7% от броя на децата, които живеят в тежки материални лишения при дял 10,8% на ромското население във възрастовата група 0 – 19 години. Рискът от бедност е значимо по-висок при деца от домакинства, в които родителите са с основно и по-ниско образование; безработни и икономически неактивни; при домакинства с три или повече деца; както и домакинства в селските райони. Бедността е резултат от, но и фактор за социалното изключване на ромските деца, които в по-голяма степен са изключени от услуги за образование и грижи в ранна детска възраст, по-често отпадат рано от училище, живеят в пренаселени жилища при лоши условия и нямат ефективен достъп до здравна грижа.
Липсата на систематични мерки за намаляване на антиромските настроения прави неефективни усилията на държавата в борбата с бедността и социалното изключване на ромите.
Свързаната с ефектите от бедността несигурност на семейната среда е идентифицирана в международни изследвания като причина за редица рискове за закрилата на детето, включително различни форми на насилие. Опитът на различни държави сочи, че мерките за социална защита на семействата са ключов елемент от една междусекторна стратегия за превенция на насилието над децата. Децата с родител или родители, които работят в чужбина, са значима група деца в несигурна семейна среда, която според анализ на УНИЦЕФ от 2014 г. обхваща всяко 4 – 5 дете в България и над 40% от децата в Северозападния регион на страната. Децата от тази група срещат трудности при завършване на училище, получаване на адекватни здравни грижи, както и на социална и емоционална подкрепа. Деца в несигурна семейна среда са и непълнолетните майки, чийто брой остава висок – 12,5% от ражданията са на майки под 20 г. (средна стойност 3,7% за ЕС).

Достъп на децата в нужда до основни услуги
Голяма част от бариерите за достъп до основни услуги се припокриват за различните групи на децата в нужда. Такива са финансовите бариери, структурните проблеми като неравномерно териториално разпределение на услуги и специалисти; дефицити в системата на приобщаващото образование, както и неефективното междусекторно сътрудничество. Необходимо е да се обърне внимание върху нагласите сред служители в държавни институции, работещи с деца, да посочват незаинтересоваността и неосведомеността на родителите като основни фактори за социалното изключване на децата. Стигматизацията и дискриминационните практики остават както важен фактор, така и неразпознати бариери от страна на служители в системата на социалното подпомагане, образованието и здравеопазването.
Отражението на пандемията от COVID-19 подчерта допълнително неравенствата между децата и въздейства най-силно върху най-уязвимите групи. Допълнителните икономически, здравни, образователни и социални предизвикателства в контекста на пандемията и извънредната ситуация очертаха ясно най-проблемните области в адресирането на детската бедност и социалното изключване.
Финансовите ограничения водят до по-високи нива на изключване от услугите за образование и грижи в ранна детска възраст на децата от домакинства в риск от бедност или социално изключване – делът на децата във възрастовата група 4 – 7 г., които не посещават детска градина през 2019 г., е съответно – 41,5% от български етнос, 42,7% от ромски етнос и 33,3% от турски етнос. За сравнение, делът на децата от 4 г. до постъпване в I клас, които не посещават детска градина през 2019 г., е 17,3%. Включването на родители в услугите за образование и грижи в ранна детска възраст, което е едно от условията за качеството на тези услуги, е предизвикателство за педагозите. С потенциално висок ефект би било съчетаването на инициативи за осведомяване и повишаване на чувствителността сред родителите за важността на образованието и грижите в ранна детска възраст и вземането на мерки за повишаване квалификацията на работещите в системата за работа с родители, включително за работа в мултикултурна среда.
През 2018 г. делът на 15-годишните ученици от семейства с неблагоприятен социално-икономически статус, които имат ниски постижения по четене, математика и науки, е 70%, или с 45 процентни пункта по-висок в сравнение с ученици от семейства с благоприятен социално-икономически статус. Разликата показва, че предаваните между поколенията бедност и ниски образователни постижения са фактор, който ограничава достъпа до образование. Сериозно изоставане в постиженията, което се равнява на 3 години в училище, има и при ученици с майчин език, различен от българския. Неравенството в образованието на децата от семейства с ниски доходи е предпоставено от ниската степен на приобщаване в образованието, която се проявява в силна концентрация на ученици от уязвими групи в определени училища и липса на социално и културно разнообразие в училище. Тези условия формират по-неблагоприятна среда за обучение и водят до по-ниски постижения.
Специфични бариери за достъп до образование се явяват сегрегираното образование на ромските деца и липсата на достъпна среда и ресурси за подкрепа на децата със специални образователни потребности. Предизвикателство за постигането на качествено приобщаващо образование е и недостатъчната подготовка на учителите както по отношение на преподаването на деца с различни възможности за учене, така и по отношение на преподаването в мултикултурна среда. Според международни изследвания, както и по данни на МОН един от ефектите на ковид пандемията е засилването на съществуващите неравенства в образованието между деца от семейства с различен социално-икономически статус.

Достъп до здравеопазване
Децата от семейства с доходи, по-ниски от линията на бедност, по-често имат непосрещнати медицински нужди в сравнение с децата от небедни семейства. Достъпът до здравни услуги е затруднен поради големия дял на преките плащания от пациентите в общите разходи за здравеопазване. 70% от преките плащания са за лекарства и медицински изделия при средно равнище от 35% за ЕС. За децата с увреждания достъпът до здравни услуги изисква допълнителни разходи на семейството, поради ограничените средства, които се покриват от държавния бюджет за диспансерно лечение, изследвания и консумативи. Структурни проблеми като неравномерно териториално разпределение на услугите и специалистите затрудняват достъпа на деца от малки населени места. Има повишени здравни рискове както за майките, така и за новородените от уязвими групи, особено сред ромските жени, значителна част от които не са здравноосигурени и поради това имат ограничен достъп до здравни услуги.
Достъп до здравословно хранене

По отношение на основните индикатори за здравословно хранене и резултати от храненето при децата България сериозно изостава от други европейски страни. Децата, родени с поднормено тегло, към 2018 г. са 9,2% при средна стойност за ЕС-27 6,6%; към 2016 г. децата под 18 г. с наднормено тегло са 61,7%, което е над 3 процентни пункта повече от средната стойност за държавите от европейския регион. В бедните домакинства преобладава недохранването и използването на нискокачествени продукти; 52,3% от ромските деца не могат да получат ястие с месо, пиле или риба през ден по финансови причини в сравнение с 9,7% от децата от българската етническа група. Поради липсата на специализирани национални програми за здравословно хранене извън детските заведения и училище децата от уязвими групи, особено във възрастовата група 0 – 3 г., са в по-неблагоприятно положение, защото голяма част от тях не посещават детска ясла или детска градина. Липсва цялостна рамка на политиките за насърчаване на здравословното хранене, която да отчете и затрудненията пред семейс-
твата, живеещи в риск от бедност и социално изключване.

Достъп до подходящо жилище
През 2020 г. децата под 18 г. от бедни домакинства живеят много по-често в пренаселени жилища в сравнение с деца от небедни домакинства; почти половината от бедните домакинства със зависими деца не могат да си позволят адекватно отопление; три пъти повече деца от бедни домакинства, в сравнение с деца от небедни домакинства, живеят в жилище, в което има течащ покрив или влага. Съществуват сериозни неравенства в достъпа до подходящо жилище между ромите и останалото население в България както по отношение на базови условия на живот, така и по отношение на сигурността на жилищата, голяма част от които са извън устройствените планове на населените места или нямат необходимите по закон документи. Липсват данни за жилищните условия на децата с увреждания. Основните бариери за всички уязвими групи са високите нива на бедност и високите цени на жилищата спрямо доходите на населението.
В същото време, публичните разходи за жилищна подкрепа на хората от уязвими групи остават най-ниски в рамките на ЕС – общо 540 000 лева за 2019 г. Общите разходи за жилищна подкрепа и подкрепа за социално включване в България през 2019 г. са 0,2% от БВП, в сравнение с 1% средно за ЕС през тази година.

Национални политики за намаляване на детската бедност и социално изключване
Към 2021 г. в България няма актуална Национална стратегия за детето, която определя държавната политика в тази сфера, в противоречие на изискването на Закона за закрила на детето. Законодателната рамка, отнасяща се до социалното подпомагане, не създава благоприятна среда за преодоляване на бедността поради неадекватното
покритие на гарантирания минимален доход и ниските разходи за социална защита. Въпреки увеличението с около 15% на дела на разходите за социална защита от БВП през 2020 г. в сравнение с 2019 г. този дял остава с около 8% по-нисък от средното ниво за ЕС-27 през 2019 г. Ключови мерки за борба с бедността и социалното изключване са заложени в нормативната рамка за социална подкрепа чрез социални услуги.
Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030 е основният документ, в който са заложени цели, мерки и дейности за намаляване на детската бедност. Дейностите се основават на интегриран подход в съответствие с правата на детето. Включването на подробен анализ на факторите за детската бедност, актуализирането на мерките, системен мониторинг на тези мерки спрямо целеви стойности, национална база данни и създаване на заложения иновативен координационен механизъм за преодоляване на бедността и цялостна рамка от индикатори биха допринесли за по-доброто изпълнение на Стратегията и за създаването на благоприятна среда за осъществяване на националните политики в тази сфера.
Мерки за подкрепа на заетостта на родители се предвиждат в Стратегията по заетостта 2021 – 2030, като насърчаване на работодателите да наемат безработни родители с деца, обучение за осъвременяване знанията и уменията на родители след отпуск за отглеждане на деца и др.
Стратегическата рамка поставя акцент върху ранното детско развитие и приобщаващите услуги за образование и грижи в ранна детска възраст, които са идентифицирани като инструмент за ограничаване на предаването на бедността между поколенията. Предвиденото въвеждане на общи стандарти за ранно детско развитие както за детските ясли в системата на здравеопазването, така и за детските градини в системата на образованието цели преодоляване на слабостите, произтичащи от нормативното разделение в системата между МОН и МЗ. Липсват обаче индикатори за измерване качеството на приобщаващото образование; както и индикатори за резултатите от мерките за включване на уязвими групи деца в услуги за образование и грижи в ранна детска възраст. Стратегическата и нормативната рамка дават възможност за създаването и прилагането на политики за достъп до качествено образование за децата в риск от бедност и социално изключване.

Основните пропуски са свързани с липсата на мерки, насочени към някои уязвими групи деца; липсата на индикатори за измерване на резултатите от политиките за децата, живеещи в бедност; и мерки за квалификация на професионалисти, работещи с деца от уязвими групи в рамките на образователната система (напр. ресурсни учители).
Нормативната рамка за здравното осигуряване не осигурява защита от допълнителна финансова тежест за посрещане на медицински нужди на деца в риск от бедност или социално изключване. Стратегическите документи до 2030 г. в тази сфера отчитат уязвимостта на децата от малцинствените групи, от семейс-
тва на продължително и трайно безработни, с тежки психически и физически увреждания, но не съдържат нито анализ на актуалните проблеми, с които се сблъскват тези деца, нито измерими цели, спрямо които да се проследяват резултатите от предвидените мерки. Липсват цялостна стратегическа рамка за здравословно хранене и политики, целящи осигуряването на здравословно хранене за децата в уязвима ситуация. Мерките, насочени към храненето на децата, живеещи в бедност, се ограничават предимно до осигуряването на храна в рамките на детските заведения и училище, което обаче не успява да обхване всички деца, както и да адресира здравословното хранене, особено в ранна детска възраст.
Към 2021 г. не са създадени адекватни жилищни политики, както и няма яснота по отношение на планове за създаването на такива. Липсват както законодателство, така и стратегическа рамка и механизми, които да гарантират достъп до адекватни жилищни условия на хора и семейства от уязвими групи. В този контекст, перспективата за създаването на нормативна и стратегическа рамка, която да гарантира адекватни жилищни условия за децата, живеещи в бедност, изглежда изключително далечна и са необходими спешни мерки.

Ключови препоръки

Многоизмерният характер на детската бедност изисква приоритизиране на ключови мерки за
компенсиране на неравенствата за децата, живеещи в риск от бедност и социално изключване.
Необходими са стъпки към осигуряване на надеждна и актуална информация за децата от уязвимите групи и техния достъп до основни услуги и комплексен анализ на данните при вземане на решения. Трябва да се премахнат финансовите и нефинансовите бариери пред достъпа на всички деца до здравни, образователни, социални и други публични услуги. Нужен е и партньорски подход на въвличане и подкрепа на родителите/лицата, оказващи грижи, както и систематична и последователна работа за премахване на стигматизацията и дискриминационните практики.
Могат да бъдат изведени три основни приоритета, които да структурират целите и мерките срещу детската бедност и социално изключване.
Първо, въвеждане на цялостен подход по отношение на планирането, прилагането и проследяването на политики, адресирани към детската бедност и социално изключване. Това включва дефиниране на детската бедност като проблем със собствена специфика с индикатори за измерване и целеви стойности за постигнати резултати. Както и изграждане на механизми за междусекторен обмен на информация и сътрудничество, изработване и ресурсно обезпечаване на стратегия за работната сила в здравната, социалната и образователната сфера.
Второ, цялостна подкрепа на родителите на децата, живеещи в бедност и социално изключване, която включва: по-ефективно социално подпомагане и осигуряване, внедряване на семейно ориентиран подход в работата на здравеопазването, образованието и социалната сфера, както и подкрепа на заетостта на родителите.
Трето, целенасочени мерки за осигуряване достъп на децата в нужда до услуги в основните области на интервенция на Европейската гаранция за детето – образование и грижи в ранна детска възраст, последващо образование, здравеопазване, здравословно хранене и жилищно настаняване.

Свързани статии:

Научен пробив Срещи с дарования Талантът се гради в екип 1,8% рискови инвестиции за жени предприемачи