Колко е важно да бъдеш красив

Доц. Лъчезар КАРАГЬОЗОВ

Първото впечатление от човек идва от неговия външен вид. Когато мнението ни е положително, у нас се създава убеждението, че той притежава и други положителни качества, като доброта, ум, честност, талант. Това не е логично, но се случва независимо дали го съзнаваме, или не. Външната привлекателност лесно засенчва другите качества и ги оставя на заден план. Подсъзнателно убедени, че това, което е красиво, е и добро (т.нар. „ефект на ореола“), се оставяме да бъдем подведени. Така става например при интервю, при избори. Това определя успеха на една реклама.
Съществуването на тези стереотипни реакции е добре известно. Всеки иска да бъде привлекателен и красив.
А външната привлекателност или красотата, най-общо, е комбинация от младост, фигура и лице. Тези елементи подлежат на модификация. Нас-
тъпването на възрастта може да се завоалира с козметични средства. Ако се вярва на рекламите, идеална фигура може да се получи с диета и физически упражнения. Желани изменения в лицето могат да се постигнат със средствата на пластичната хирургия.

Усещане за красота
Няма единно мнение какво е красотата и кое е красиво. Философи и учени напразно търсят приемлив отговор на тези въпроси. Красотата мода ли е, или нещо вечно и непреходно? Запитани, много хора намират лицето на Анджелина Джоли за красиво. Но един ловец от каменната ера би ли се съгласил с това? Или един японец? Или папуас от Нова Гвинея?
Трудно е да се избегне заключението, че чувството за красота зависи от модата. Модата понякога е толкова необикновена, че нейните стандарти трудно могат да се приемат за всеобщи. Известен пример е народност, която живее в Мианмар (Бирма) на границата с Тайланд. Там момичетата от малки започват да носят метални пръстени на врата си. С времето към старите пръстени се добавят нови. Това деформира ключиците и до сватбата шията започва да наподобява шията на жираф. Никъде другаде това не е връх на красотата.
Друг пример дава женската мода в императорски Китай. Там за красиви и аристократични са се смятали жените с малки крака. На момиченцата се чупело стъпалото, пръстите на крака се привързвали. Ходенето трябвало да става със специални малки обувки. Тази болезнена процедура деформирала стъпалата и затруднявала ходенето в бъдеще. Това се смятало за красиво и признак за принадлежност към висшето общество – една истинска дама не следва да може да ходи самостоятелно. Здравите стъпала се свързвали със селския труд и низш произход. През ХХ век тази жестока мода изчезва.
Каприз на културата ли са стандартите за красота, или са израз на вродени стремежи? Все пак има ли нещо универсално в усещането за красота? Напоследък това става обект на експериментална проверка.

Красотата е в симетрията
Ако се замислим, ще признаем, че един предмет, да речем ваза, е естетически привлекателен, ако е симетричен. Ако симетрията е грубо нарушена, вазата може и да служи, но няма да привлича. Чертите на притегателното лице са симетрични. Но при хората винаги съществуват малки разлики между лявата и дясната половина на лицето. Влияе ли тази асиметрия на привлекателността на лицето? Това е проверено многократно с различни експерименти.
Изследователи подготвят серия от портрети на мъже и жени, които се отличават само по симет-
рията на лицето. Тези портрети се показват на оценители, които ги подреждат по привлекателност. Резултатите от експериментите показват, че колкото едно лице е по-симетрично, толкова то е по-привлекателно. Това особено се отнася за женските лица.
Така е обаче само до известна степен. Ако в серията от портрети се включат напълно симет-
рични лица, те внушават смътна тревога. Окото търси очакваните малки „недостатъци“, не ги намира, което обърква.

Средното е красиво
През 1878 г. Франсис Галтън – английски антрополог и психолог, има идеята да получи образите на определен тип хора – криминално проявени, вегетарианци и т.н. Той комбинира фотографиите на няколко души от един пол, приблизително на една възраст. Открива, че сливането на фотографиите води до образ, който е значително по-красив от всяко едно от индивидуалните лица поотделно.
Експериментът на Галтън дълго време е забравен. Напоследък е повторен нееднократно с помощта на компютър. Колкото повече лица се използват при смесването, толкова по-красив изглежда образът, който се получава накрая. Това не е лице, което е обикновено или се среща често. То просто е красиво и изглежда познато, но няма индивидуалност. Прилича на лицата на манекенките, които лесно се забравят. Виждаме ги по кориците на списанията всеки ден, но трудно ги разграничаваме.

Ефектът на мажоретките
Идеята е на героите на американската комедия „Как срещнах майка ви“, показвана и в България. Като обсъждат посетителките в бара, те отбелязват, че жена, заобиколена от други жени, изглежда по-приятно, отколкото когато е сама. Според тях нещо подобно става с мажоретките – в ансамбъла всяка от тях е по-привлекателна, отколкото самостоятелно (ефект на мажоретките).
Това заинтригува двама психолози от Калифорния. Те се заемат да проверят съществуването на ефекта. Първо комбинират в обща снимка образите на три жени, съответно на трима мъже. Използват множес-
тво лица и правят множество групи от по три различни образа. След това показват на оценителите – студенти, всяко лице поотделно или заедно с две други лица от същия пол. Оценителите преценяват доколко им харесва всеки образ. Резултатите са недвусмислени: лицата, които са в група, се харесват повече.
Интересното е, че за да се прояви ефектът на мажоретките, броят на съпътстващите лица е без особено значение, стига те да са различни. Защото един образ, повторен няколко пъти, не става по-симпатичен.
Този ефект е несъзнателен, обяснението му е трудно. Изглежда, визуалната система, изправена пред няколко близки, но различни обекта (например лица), създава усреднен образ. Образът на всяко лице е близък до усреднения, а усредненото лице е по-красиво от индивидуалните лица. В ансамбъл лицата са по-красиви, защото приличат на по-красивото усреднено лице, което визуалната система, без да иска, създава.
Много хора, които ползват „Фейсбук“ или друга социална мрежа, на профила си поставят свои портретни снимки. Други поставят образи с децата си или с домашните любимци. Експериментите на двамата изследователи от Калифорния демонстрират, че в този случай най-благоприятно изглежда човек на снимка сред няколко свои приятели.

Свързани статии:

Страстите български Мозаечно пано краси наше школо Образованието и климатът Послания за мир