Реалности и прогнози

Законът за висше образование е изпълнен, България има Национална карта на системата

Националната карта дава актуална информация за профила и териториалната структура на висшето образование, прогнози за развитието му и ще се актуализира ежегодно

През следващите години броят на завършилите висше образование български граждани ще продължи да намалява. Очаква се между 2021 и 2025 г. да се дипломират 239 хил. абсолвенти. Това е спад от 9% спрямо 263 хил. успешно приключили следването си в периода 2016 – 2020 г. Прогнозата е броят на завършилите да се стабилизира след 2025 г.
Това става ясно от Националната карта на висшето образование в Република България, която МС прие след едномесечно обсъждане. Картата ще се актуализира всяка година. Така ще се идентифицират необходимостите от специалисти във всеки регион. Ще се отчита наличният ресурс от преподаватели и кандидат-студенти, както и възможностите за привличане на чуждестранни студенти и на българи, живеещи в чужбина, Картата ще се използва при вземането на решения за разкриване на нови висши училища, факултети или филиали. Тя ще помага за насърчаване или контролиране броя на местата в определени направления и региони. Целта е мрежата от университети да се развива балансирано и да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда.
Какви са прогнозите. До 2025 г. броят на действащите студенти на национално равнище ще остане стабилен, дори е възможно известно покачване. Заради значителните промени в приема през последните години ще продължи да намалява броят на студентите в някои професионални направления, например в „Туризъм“ (16%).
Защо приемът е намален. Рейтинговата система показва, че дипломираните висшисти в това направление много често заемат позиции на специалисти със средно образование. В същото време, прогнозно се очаква увеличението на студентите в „Педагогика на обучението по…“ (с близо 1700). В процентно изражение най-висок ръст се очертава в „Материали и материалознание“ – 86%, и „Химични технологии“ – 40%, и двете важни за икономиката на страната специалности.
Прогнозно разместване между професионалните направления се очаква в броя на завършилите. Най-голямо увеличение през следващите пет години се очаква в „Теория и управление на образованието“ – 76%, „Материали и материалознание“ и „Педагогика на обучението по…“ – 45%. Най-голям спад ще има в „Животновъдство“ – 41%, „Металургия“ – 39%, „Социални дейности“, „Туризъм“ – 32%, „Икономика“ – 31%.
Освен че съдържа прогноза за промените в броя на студентите и на завършилите през следващите пет години, Националната карта дава информация за актуалната профилна и териториална структура на висшето образование в страната. Към момента имаме 52 акредитирани висши училища, които предлагат обучение по много специалности в 52 професионални направления. Най-много са висшите училища в Югозападния регион, включващ и София – 17, а най-малко в Северозападния – 2 и 4 филиала. В същото време, именно в Северозападния район се отчита най-голям ръст на студентите – 47%. Документът идентифицира регионалните потребности за развитие на висшето образование в зависимост от демографския потенциал и състоянието на пазара на труда в различните райони в страната. Той определя групи професионални направления, специалности от регулираните професии и висши училища в зависимост от съответствието между профила на предлаганите от университетите образователни услуги и търсенето от страна на кандидат-студентите, както и в зависимост от реализацията на завършилите на националния пазар на труда.
По време на едномесечното обществено обсъждане на Картата са получени положителни становища от всички министерства, от работодателски организации и множество университети. Те отчитат важността на документа като инструмент за анализ на профилната и регионалната структура на висшето образование в България, като предлагат и редица допълнения. Повечето предложения са отчетени в одобрения от правителството вариант. Отразена е например спецификата при военните висши училища и при някои професионални направления като „Транспорт, корабоплаване и авиация“. При тях относително голям дял от завършилите намират професионална реализация извън България.