Динамиката на XXI век повелява нови подходи в класната стая

Седем приоритетни области са заложени в проекта на Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в България (2021 – 2030)

Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в България (2021 – 2030) е изготвена от Министерството на образованието и науката в
сътрудничество със заинтересовани страни. Настоящият документ и Стратегията за развитие на висшето образование в България в периода от 2020 г. до 2030 г. очертават общата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в България през следващото десетилетие. Документът съответства на общите цели на политиките от Приоритет 1 – „Образование и умения“, на Националната програма за развитие „България 2030“ в частта му за предучилищното и училищното образование, за професионалното образование и обучение и за ученето през целия живот.

След влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) през 2016 г. се постига обвързаност при разработването и прилагането на националните образователни политики, се казва в проектодокумента. Съществена подкрепа в изпълнение на реформите, заложени в Закона, се оказва и чрез европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Инвестициите в квалификацията на педагогическите специалисти са приоритет в образованието. Една от основните мерки за преодоляване недостига на педагогически специалисти и мотивиране на младите хора да изберат учителската професия, е политиката за повишаване на възнагражденията. До края на четиригодишния мандат на това правителство тези средства ще бъдат удвоени.
Стимулира се интересът към педагогическите професионални направления и специалности във висшето образование с определянето на повече свободни места, по-добро финансиране, отпускане на допълнителни стипендии и освобождаване от такси. Извършва се промяна на учебните планове и програми на висшите училища, въведени са учебни дисциплини като „Приобщаващо образование“, „Информационни и комуникационни технологии в обучението и работа в дигитална среда“ и др.
Утвърдена е и се прилага Стратегия за възпитателната работа в образователните институции. През 2020 г. са направени промени в ЗПУО за задължителното предучилищно образование от 4-годишна възраст. Повишаването на обхвата на децата и учениците в задължително предучилищно и училищно образование и намаляването на дела на отпадналите или преждевременно напусналите са сред най-важните задачи в областта на образованието. В тази връзка се прилага Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и предотвратяване на отпадането от училище. В резултат на дейността по Механизма от 2017 г.
до февруари 2020 г. екипите за обхват са върнали в училище и в детска градина или са записали за първи път 51 460 деца и ученици.
Осигурява се подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности. През последните години се прилагат устойчиви политики за превенция на насилието. Важно за справяне с агресията е привличането на родителите като активен партньор. Осигуряването на равен достъп до образование е гарантирано и чрез средищните и защитените детски градини и училища, както и чрез обединените училища – от I до X клас.
След влизане в сила на Закона са утвърдени държавните образователни стандарти, учебни планове и програми, с прилагането на които се цели въвеждането на компетентностния подход в училище. Законът създава условия за утвърждаване на училища със статут „иновативно училище“.
В периода 2018 – 2020 г. са направени значителни инвестиции за изграждане на защитени безжични мрежи във всички училища. От 2019 г.
усилията са насочени и към ускорено усвояване на знания и умения за работа в дигиталното общество. През 2020 г. е поставено началото на създаването на училищни STEM центрове. Мерките за дигитализация осигуряват възможност да не се прекъсва учебният процес след началото на пандемията от COVID-19, и позволи образователната система да премине успешно в дистанционен режим на работа.
В проекта на документа се подчертава, че днес основните предизвикателства пред образованието са динамиката на обществения живот в XXI век и нееднородността на процесите на развитие във всички обществени сфери. За справянето с тях е необходимо всеки български гражданин да бъде образован, знаещ и можещ човек с перспектива за лично и обществено благополучие. Комплексът от умения за живот в XXI век непрекъснато се разширява и променя. Заедно с придобиването на ключовите компетентности все по-осезаема става нуждата от социална и емоционална интелигентност. През следващите десет години базовата и функционалната грамотност в областта на четенето, математиката, природните науки и технологии и дигиталните умения трябва да се доразвиват. Заедно с това ще се поставя акцент върху умения като критично мислене, изказване на информирано мнение, инициативност, насоченост към решаване на проблеми и умения за работа в екип. За целта се налага преход от преподаване, запаметяване и възпроизвеждане на информация към използване на интерактивни методи, персонализация на учебното съдържание и ориентация към резултати. Необходимо е учителите да провокират у учениците стремеж към постоянство и професионализъм, развитие и взаимопомощ.
Дигитализацията и новите технологии променят света и структурата на професиите. Тази промяна изисква повишаване нивото на цифровите компетентности и фокусиране на образователния процес върху математиката, науките, технологиите и инженерните умения.
Науката и иновациите се превръщат в основен фактор за намиране на отговори на предизвикателствата пред съвременните общества.
Това изисква прояви на творчество и търсене на иновационни решения. Създаването на мрежи от иновативни училища ще помогне за по-бързото прилагане на компетентностния подход в обучението и за формирането на ключови умения.
Всички тези процеси изискват през следващите 10 години да бъдат изпълнявани
образователни политики, които позволяват бърза адаптация към външните за средата въздействия и използване в максимална степен на вътрешните за системата фактори.
Направеният в документа анализ на вътрешните (силни и слаби страни) и външните (възможности и заплахи) за средата фактори (или т.нар. SWOT анализ) показва, че сред силните страни са целенасочените политики за повишаване на авторитета, социалния статус и квалификацията на учителите; резултатите от обучението, свързани с придобиването на ключовите компетентности. Увеличен е приемът на ученици в училища, предлагащи обучение в STEM направления и за придобиване на професионално образование; приоритетно прилагани политики за дигитализация в образованието, включително във връзка с прехода към цифрова и зелена икономика. Въведено е обучение за придобиване на дигитални умения и е предоставен достъп в училищата до безплатен интернет и дигитални ресурси. Създадени са условия за развитие на креативност, творчество и иновации; условия за изграждане на мрежи от образователни и други институции. Разширен е обхватът в задължително предучилищно образование от 4-годишна възраст. Създадени са условия за приобщаващо образование, обновена и разширена е материалната база в детските градини и училищата.
Като слаби страни могат да бъдат посочени високият дял на лицата, които не притежават функционална грамотност в областта на четенето, математиката и природните науки застаряването в учителската професия, съчетано с недостиг на кадри в отделни предметни области, както и трудности за персонализация на обучението в зависимост от потребностите и интересите на отделното дете. Затруднена е реализацията на трудовия пазар на завършилите поради недостатъчно съответствие на придобитите умения с изискванията на реалната икономика. Слабо е участието в различни форми на учене през целия живот. Не се осъществяват достатъчен мониторинг и оценка на иновативните дейности. Липсва утвърдена култура за споделяне на ресурси между образователните институции.
Външните за средата възможности са приоритетните политики за дигитализация в образованието, включително във връзка с прехода към цифрова и зелена икономика. Осъществява се съгласуваност на действията на заинтересованите институции за предоставяне на възможности за учене през целия живот. Осигурява се модерна, сигурна, достъпна и екологична среда и в детските градини и училищата, както и подкрепа и развитие на култура за иновации, креативност и споделяне на добри практики. Въвежда се и се утвърждава интегриран подход при формирането и прилагането на политиките и при оценката на тяхното въздействие. Обучението се фокусира върху формиране и развитие на умения за живот и работа през XXI век. Засилва се ролята на детските градини и училищата за възпитание в ценности и превръщането им в ценностно ориентирано поведение.
Като основни заплахи са посочени недостигът на учители по отделни специалности, както и
липсата на последователност в утвърждаването на образованието като хоризонтална политика.
Друг проблем е и продължаващото задълбочаване на неблагоприятните демографски тенденции и засилването на негативните им ефекти върху образователната система. Това води до предаване на неграмотността и на неравностойното социално икономическо положение между поколенията. Отказът от промяна на фокуса на обучението поради нежелание и трудности да се прилага компетентностният подход, също е проблем, както и консервативните обществени нагласи и ограничената подкрепа за изпреварващи промени в сферата на образованието в съответствие с развитието на технологиите и обществото.
Стратегическата рамка формира следната Визия за образованието, обучението и ученето в България. През 2030 г. всички български младежи завършват училищно образование като функционално грамотни, иновативни, социално отговорни и активни граждани, мотивирани да надграждат своите компетентности чрез учене през целия живот. Осъществяването на Визията ще доведе до следните резултати.
Детската градина и училището през 2030 г. предлагат максимално сигурна, здравословна
и подкрепяща среда,
където си дават среща образователни традиции, иновативни практики и дигитално развитие, и се развиват като пространства за учене и взаимодействие между деца, ученици, родители, местна общност, обединени от споделени ценности за постигане на общозначима цел – формиране на знаещи и можещи личности, способни да правят отговорни избори и да реализират целите си в динамична и конкурентна социална среда. Учителят през 2030 г. е компетентен, подкрепящ, отворен за иновации, с мисия да мотивира децата, да им помага да изграждат умения и компетентности, критично мислене и да подкрепя творческото, личностното и емоционалното им развитие.
В резултат на направения SWOT анализ са определени 7 приоритетни области за развитието на образованието и обучението до 2030 година.
Целта на приоритет 1 – „Компетентности и таланти“, е придобиване на съвременните ключови компетентности и развитие на личностния потенциал на детето, осигуряване на условия за удовлетворяване на индивидуалните му потребности и ранно откриване на заложбите му. Акцентът при обучението ще бъде изместен от възпроизвеждане на готови знания към развитие на съвременни умения и компетентности. Сред основните мерки и дейности за постигане на приоритет 1 са обучението, ориентирано към формиране и развитие на ключовите компетентности и на умения за живот и работа през XXI век. Акцентира се върху формиране на научна, финансова, дигитално-медийна грамотност и дух на предприемчивост и иновации. Развива се и система от инструменти за измерване на постигането на основни резултати от обучението в хода на вътрешно оценяване. Изпитите в края на отделните етапи и степени ще бъдат ориентирани към оценка на функционалната грамотност в областта на четенето, математиката, природните науки. Разширяване на спектъра от дейности чрез включване на занимания по интереси, насочени към развитието на личностни и междуличностни умения, както и на обхвата на участниците в заниманията по интереси чрез провеждане на изяви на училищно и междуучилищно ниво (ученически театър, викторини, състезания) също ще спомагат за постигане на приоритет 1.
В приоритетна област 2 – „Мотивирани и креативни учители“, политиките са насочени към повишаване на социалния статус, на привлекателността и престижа на учителската професия и нейното модернизиране. Ще се разработва система за информиране, мотивиране и насочване на ученици и студенти към избор на учителската професия. Ще се вземат мерки, за да се гарантира устойчивост на политиката за повишаване на доходите на учителите чрез поддържане на съотношение от 120% на средната заплата на учителите спрямо средната заплата за страната и ръст на минималната основна заплата на учител не по-нисък от ръста на средната работна заплата. Развитието на компетентностите на преподавателите ще бъде в съответствие с променящата се роля на учителя. Разширява се практическата подготовка на студентите в педагогическите специалности. Ще се изработи система за проследяване на придобитите квалификации и на необходимостта от продължаваща квалификация на педагогическите специалисти.
С приоритетна област 3 – „Ефективно включване и трайно приобщаване“, ще продължат изпълнението и надграждането на политиките за осигуряване на ранен и равен достъп до образование, превенция на отпадането и реинтеграция в образователната система. Мерките, които ще се изпълняват, са насочени към гарантиране на устойчивост на процеса на образователна интеграция, намаляване на неравенствата, насърчаване на социалното включване, мотивация на деца и родители за образование и за привличането на родителите като пълноценни участници в образователния процес. Стремежът е да се преодолеят регионалните, социално-икономическите и други бариери за достъп до образование. Тук от значение е взаимодействието с деца и родители за създаване на положително отношение към образованието. Постигането на ефективна социализация на деца от ранна детска възраст изисква разработване и прилагане на Национална рамка за качествено образование и грижи в ранна детска възраст. Прилагането на индивидуален подход към потребностите на всяко дете и на всеки ученик е от решаващо значение за постигане целите на образованието. Важна е подкрепата за пълноценно участие в образователния процес на деца и ученици със специални образователни потребности, както и на деца и ученици от уязвими групи или мигранти, както и намаляването на агресията и недопускане на дискриминация в образователните институции. Разширяването на възпитателната функция на образователните институции изисква споделяне на добри практики и формиране на нагласи за приемане на различията между децата и учениците, основани на раса, народност, етническа принадлежност, произход, религия.
Приоритена област 4 – „Образователни иновации, дигитална трансформация и устойчиво развитие“, цели промяна на културата на преподаване и създаване на по-привлекателна среда за учене. Иновациите стимулират креативното мислене и творчеството в процеса на обучение. Ще се развиват образователни иновации във всички етапи и степени на образованието и във всички сфери на училищния живот. Необходимо е да се създадат условия за обучение на учениците в малки групи или индивидуално в различни режими на работа в училищата и извън тях. Трябва да се разширят възможностите за интегрирано знание чрез проектно базирано обучение. Образователната среда ще бъде подобрена чрез обособяване на STEM среда за прилагане на нови методи на преподаване с цел мотивиране на учениците за учене, трайно знание и професионална ориентация в областта на високотехнологичните индустрии. Важно значение ще има свързването на детските градини и училищата, както и на учителите в мрежи и общности за иновации и креативност. Дигиталните умения и компетенции са приоритет за целия образователен спектър. Достъпът до ИКТ за децата от XXI век е неразделна част от достъпа до образование. Навлизането на иновации, базирани на ИКТ, в системата на образованието ще усъвършенства процеса на обучение и ще повиши неговата ефикасност и ефективност. В сферата на образованието ще се прилагат политики, насочени към изграждане и надграждане на образователна облачна среда и създаване на ресурси. Ще се насърчава и формирането на умения у учениците да станат дигитални създатели, да моделират, програмират и развиват дигитална креативност. Усилията ще се насочат към въвеждане на специализирани софтуерни решения за анализ и оценяване на образователните резултати.
В приоритетна област 5 – „Реализация в професиите на настоящето и бъдещето“, акцентът е върху разширяването на професионалното образование и обучение, което се обуславя от развитието на дигитализацията и технологиите, прехода към зелена икономика и устойчиво развитие. Ще се прилагат политики за постигане на качествено и иновативно професионално образование и обучение, отговарящо на динамично променящите се изисквания на пазара на труда. Ще се актуализират учебните планове и програми за адаптиране към промяна в структурата на професиите. Ще се насърчават партньорствата между професионалните гимназии, висшите училища, предприятията и изследователските центрове за споделяне на материална база и инициативи, както и включването в регионални, секторни, национални и европейски мрежи. Ще се увеличава делът на дуалната форма на обучение. Целта е професионалното образование и обучение да съответства на динамиката на пазара на труда, да се формират и развият умения за професиите на настоящето и бъдещето. Развитието на професионалното образование и обучение трябва да бъде базирано на прехода към цифрова и зелена икономика.
В приоритетна област 6 – „Учене през целия живот“, усилията ще са насочени към създаване на привлекателни и гъвкави възможности за придобиване на нови компетентности, на квалификация и преквалификация във формалната образователна система и в неформалното обучение. Ще се осъществяват междуинституционални инициативи чрез синхронизиране действията на МОН, общините и професионалните училища с тези на Министерството на труда и социалната политика. Основната цел е да се разширят възможностите за учене през целия живот, да се осигури достъп до отворени образователни ресурси за учене през целия живот за всички и да се създадат условия за насърчаване на ученето през целия живот.
В приоритетна област 7 – „Ефективно и ефикасно управление и участие в мрежи“, фокусът е върху образованието, което все по-осезаемо придобива характеристики на хоризонтална политика. В управ-
лението на системата на всички нива ще се утвърждават интегрираният подход и ефективното взаимодействие със заинтересованите институции и гражданите. Ще се насърчават стратегическите партньорства и мобилността с цел обучение и обмяна на добри практики. Ще бъде въведен и ще се прилага междуинституционален механизъм за наблюдение на изпълнението и изготвяне на оценка на въздействието на образователните политики. Ще се насърчават политиките за свързаност между образователните институции, в това число споделянето на ресурси, работата по проекти. Целта е да се направи преход от стандартизиран подход в управлението на образователните институции към управление, основано на креативност и иновации, както и на създаване и поддържане на ефективни партньорски мрежи между образователните институции. Ще се въведе и утвърди практика за споделяне на ресурси между образователните институции на регионален принцип, ще бъдат създадени секторни клъстери на професионалните гимназии. Ще бъде създадена и развивана свързаност и с българските неделни училища в чужбина.