Д-р ик.н. Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители: Време е и директорите да изпълняват задълженията си в рамките на мандатността

Според лидера на СБУ – най-многобройната професионална организация у нас, обучението на бъдещите учители трябва да се извършва по единен стандарт,
единни учебни програми и планове и в 12-те университета с педагогически факултети

Интервюто взе
Татяна ДИКОВА

Д-р Такева, каква беше 2019 г. за предучилищното и училищното образование?
– До днешна дата
(23 декември, б.а.) 2019 г.
е добра за българското образование, за българския учител, за хората, работещи в системата на предучилищното и училищното образование.
Видяха се положителните и недотам работещите инструменти в новия Закон за предучилищното и училищното образование. През 2019-а и със съдействието на Синдиката на българските учители над 600 училища у нас вече разполагат с възможно най-висок клас информационни технологии, които се използват в учебния процес. Но за да влязат тези технологии в клас, стотици учители трябваше и получиха възможността да се квалифицират, за да работят с тях. Можете да си представите как се промени училищната среда, което мотивира и учители, и ученици.
И още един факт – с помощта и на СБУ бяха ремонтирани, построени, оборудвани много спортни площадки и физкултурни салони, за да спортуват учениците в подходяща и безопасна среда.
През 2019-а българският учител си даде сметка с каква важна, общественозначима роля е натоварен от обществото. Без учителя не може да се изгради личността. Без учителя не можем да говорим за добро образование, а българското е такова.
През изминалата година бяха постигнати и много добри финансови параметри. МОН и СБУ договориха над 500 млн. лв. повече средства в бюджет 2020 спрямо този за 2019-а. Имаме над 600 млн. лв. в републиканския бюджет за развитието на образованието под най-различни форми – 25 млн. лв. за извънкласни дейности, 130 млн. лв. за приобщаващо образование, над 60 млн. лв. за безплатно пътуване на учениците, над 24 млн. лв. за безплатно пътуване на учителите и т.н.
Всички тези устойчиви програми, по които целево се финансира средното образование, са повод за гордост за СБУ. Извоювани са от нас през 2004 г. по време на учителската стачка, устойчиви са и до днес и ще бъдат и в бъдеще.
Повод за задоволство е и наличието на добър социален диалог с министър Красимир Вълчев. Неслучайно неговата диалогичност го нарежда по популярност на четвърто място сред министрите от кабинета Борисов 3.

– Остават ли неща, които трябва да бъдат свършени? Да задам традиционния въпрос – какво предстои?
– Чака ни още работа. На първо място, да се отворят всички учебни програми, като се започне с тази за ограмотяване I – IV клас, мине се през програмата по математика в прогимназиалната степен – не може в VII клас да се учи материал, подходящ за възрастта на учениците от IX – X клас. Не може и не бива да се „надскача“ природата. Колкото пъти сме правили подобни опити, толкова пъти те са завършвали с неуспех. Просто сме бъркали.
Продължава на дневен ред да бъде и разговорът за академичната автономност на българския учител в класната стая и в групата в детската градина. Според мен недопустимо много са контролиращите органи и контролните функции върху работата на българския учител. Това е фатално.
Трябва да се справим и с административната тежест, легнала на раменете на учителя. Това вече е договорено между социалните партньори. Но не се случва навсякъде. Все още има директори, които не се съобразяват и създават изключително много проблеми. Наскоро запознах министър Вълчев с длъжностната характеристика на главните учители от едно столично училище. Тя е разписана и подписана от един млад, уж перспективен директор. В рамките на 6 страници се разпростираха задълженията на главния учител. Пропуснато е само къпането на децата в училище… Когато сами си правим такива номера, никой не може да ни спаси. Затова смятам, че министърът на образованието трябва да бъде безкомпромисен към директорите, които унижават българския учител, нарушават неговите права – не само професионални, но и чисто човешки. Създават прецеденти и лош имидж на работещите в средното образование.
Безспорно има и други неща, които трябва да променим във вътрешната организация на работа в училище, с цел преодоляване на някои негативни тенденции – например дисциплината и отговорността на ученици и родители. Създаването на по-добро взаимодействие между обектите и субектите в образователната система – ученици, родители, учители, административно ръководство. От ръководителите на образователните институции зависи изключително много какво ще бъде средното образование.
Ако все още имаме дефицити при този бюджет, с тази добра материална и дидактическа база, при тези усилия, които полагат социалните партньори, това се дължи на онези 20% от директорите, които не умеят да управляват образователните институции.

– Какво трябва да се направи?
– На ход са управляващите. Те трябва да помислят за въвеждането на мандатност за директорите. В мандатността е разковничето. Не може директорът да бъде безконтролен. В една държава, в която и премиер, и президент, и председател на Народното събрание подлежат на контрол, изпълняват функциите си в рамките на мандатността, дават отчет за това как се следва и как се изпълнява националната политика, да има безконтролие само в средното образование. Безконтролието води до изкривяване на демократичните процеси.
Европа казва, че три са основните принципа на демократичната държава – начинът на управление и зачитане правата на човека, добрият социален диалог, грижите за развитието на институциите.
Българското училище има нужда от визионерство. То има нужда от перспективно виждане. То трябва да познава бъдещите поколения. Не можеш да задържиш със стари подходи вниманието на деца, които усвояват материала чрез звук и картина.
Българската образователна система открай време е много модерна. И в тази си модерност тя всъщност стъпва на традиции, които отдавна се използват от много други образователни системи. Но когато попитах университетски преподаватели кои са най-ценните образователни традиции на нашата образователна система, които се ползват например от американската, финландската, полската образователна система, само двама професори ми отговориха.
– Стигнахме до важния въпрос – кой и как подготвя бъдещите учители?
– Темата е изключително важна, а разговорът за това как се подготвят бъдещите учители, не търпи отлагане. Затова поисках и министърът да сформира работна група, която да разработи единен стандарт, единни учебни програми и планове за подготовка на бъдещите учители в 12-те университета, които имат педагогически факултети. Новите учебни програми трябва да имат повече часове за най-важните дисциплини.
По мое настояване на 20 декември министър Вълчев организира среща и с преподавателите от висшите училища, които са съставители на букварите и читанките за ограмотяване на децата от
I – IV клас. Очаквам и подкрепа от родителите, защото 83% от учителите в България са на мнение, че новата методология и списването на буквара и читанката забавят ограмотяването на децата и те се научават да четат едва в края на II клас, докато при старата методология в края на I клас децата вече можеха да четат.
Срещаме известно неразбиране от страна на висшите училища. Но имаме подкрепата на министъра на образованието и на тази огромна част от обществото, които, донякъде и от собствен опит и наблюдение, виждат, че ограмотяването куца. А от V клас нагоре децата напускат училище, защото не разбират написаното в учебниците. Така се появява функционалната неграмотност.
Това е нещото, което ще бъде приоритет на Синдиката на българските учители през 2020 г. Българският учител е изтормозен до безкрайност да оправя грешките на другите, и повече не може и не бива да поема вината върху себе си.

– Говорите за единен стандарт при подготовката на бъдещите учители, как това ще се съчетае с автономията на висшите училища?
– Когато държавата плаща, не може да има автономност на 100%. Държавата отпуска милиони на висшето образование. Това, че някой мисли, че може безконтролно да управлява държавни средства, е далеч от същността на истинската академична автономия. Да вземете пари назаем от брат или сестра, автоматично ви прави зависими. В главата ви е мисълта как и кога трябва да ги върнете. Да не говоря за заемите от банката, в каква зависимост поставят те човека. Не може държавата да дава пари и да бъдеш на 100% автономен и независим.
Мисля, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за висше образование ще се поставят ясни граници между академичната автономия и отговорността пред обществото.
Обществото очаква качествена подготовка на бъдещите учители, която не може без единен стандарт.

– В началото на интервюто поставихте добра оценка на изминалата година с времева граница „до днешна дата“. Какво имате предвид?
– Изключително притеснена съм от негативното отношение към задължителната предучилищна подготовка от 4-годишна възраст. Когато тя стане факт, ще означава, че държавата поема издръжката на децата в детските градини и по този начин общините се облекчават финансово. Да не говорим, че държавната издръжка е много по-висока от местната, което ще позволи да се подобрят храненето, образователната инфраструктура непрекъснато да се обновява и подобрява обслужването.
И днес около 80% от четиригодишните посещават детска градина. Родителите с удоволствие и спокойно поверяват децата си на системата на предучилищното образование и възпитание. Но има едни двайсетина процента деца от рискови групи и семейства, които не ходят на детска градина, не знаят български език, изостават, отпадат, и това е огромна трагедия за цялото ни общество. Само че, ако днес говорим за 20 – 22% и не вземем мерки, утре тези деца ще станат 50%.
Затова държавата в бюджет 2020 отпуска целеви средства, за да осигури присъствието в детските градини на тези двайсетина процента деца, най-вече от рискови групи. Само за построяването на нови детски градини в столицата и в някои населени места в Сливенско са заделени 70 млн. лв.
Ако искаме утре децата и внуците ни да живеят в добра социална среда със стабилно развиваща се икономика, трябва още днес да вземем подходящите мерки. Това се случи в Словения, случи се и в Словакия, и то в условията на широк обществен консенсус. Защо да не се случи и у нас.
Трябва да мислим в перспектива за това в какво общество искаме да живеем. Явно, отговор на този въпрос имат в онези 20 общини, в които семействата на децата, посещаващи детска градина, са освободени от такси. В 44 общини таксите са минимални. Според директива на ЕС до 2030 г. всички детски градини трябва да бъдат безплатни, като държавата поеме издръжката.

– Не мога да не задам въпрос, който мнозина си задават – в крайна сметка, как се представят българските ученици в международното изследване PISA. Имаме ли повод за сериозна тревога?
– Ако съм доволна, нямаше да поискам среща със съставителите на учебниците и учебните помагала, методологията и методите на преподаване в началната степен, т.е., когато става ограмотяването на децата. Колкото и TALIS да отчита, че имаме добра базисна подготовка I – IV клас, в крайна сметка, налице е поколение с голям процент функционална неграмотност.
Знаете ли защо представянето ни в TALIS е добро. Защото от I до IV клас децата не могат да повтарят. А всички те, които не са се справили добре в началните класове, изостават и отпадат в прогимназиалната степен. Не могат да четат, не разбират текстовете. Да не говорим, че имаме учебни планове и програми, които направо пречат на децата да продължат нагоре. И те са един сериозен процент – 35 – 40. Това направо е страшно!
Затова, когато говорим за усъвършенстване на образователната система, трябва да тръгнем от I клас и да продължим нагоре. А не да решаваме проблемите на парче. Необходимо е да оправим всичките тези 28 стандарта, свързани с учебни планове, програми, учебно съдържание, развитие, оценяване.
Казах – оценяване. Много отдавна стандартизираните тестове за оценяване на учениците отпаднаха по света. А ние продължаваме да работим с тях. Защо? Защо си играем на „тука има – тука няма“, учим децата да налучкват. Това е пагубно за образователната система, а ние го приемаме за модерно.
Модата в образованието преминава най-много за две години. Ние трябва непрекъснато да се променяме, да се усъвършенстваме. Обществените процеси текат с огромна скорост. Променят се в рамките на едно денонощие. Образованието трябва да се развива паралелно с развитието на обществените процеси. Но при нас това не се случва. Например все още не сме променили професиите в професионалното образование, което уж сме извели като приоритет. Все още сме на стадий разсъждаване как да се развива дуалното обучение.
Светът се развива и никой няма да ни чака да разсъждаваме какво да правим, накъде да вървим.

– Да, но казваме, че образователната система е нещо консервативно, стъпва на традициите. Това не противоречи ли на скоростта, с която тя трябва да се променя и развива, за да не изостава от обществените процеси?
– За противоречие и дума не може да става. Ето няколко примера как се съвместяват традиции с модерност. Къде и кога се роди методиката деца помагат на деца. Отговорът е – в България, т.нар. взаимно учителна методика. Днес казваме така – по-добрите ученици да помагат на по-слабо подготвените си връстници.
Друг пример, който ще успокои родителите, че е рано четиригодишните деца да ходят на училище. Става дума за игровия метод, който е с традиции в предучилищното ни образование. Чрез него децата усвояват нови умения (социални, здравни, природни, хигиенни, работа в екип и т.н.), трупат знания чрез сюжетно-ролеви игри. И докато се води спор, изпускаме поколения. В много образователни системи децата постъпват на 3-годишна възраст и чрез игри ги подготвят утре да бъдат ученици.
Друг пример, т.нар. бинарни уроци, които също са с традиции в българската образователна система. Сега ни ги препоръчват като нещо ново и модерно в обучението. Само че аз мога да ви посоча хиляди български учители, които преподават предметите си именно чрез този метод и така са го правели винаги. Продължавам с примера за дуалното обучение, или казано по друг начин – обучение чрез работа в професионалните ни училища, което предизвикваше възхищение от образователната ни система още миналия век.
На базата на тези традиции и на натрупания опит трябва да осъвременяваме нещата и да ги развиваме. Осъвременяването е най-важният процес, който природните закони и развитието на обществото ни провокират да не спираме да правим в образованието. Правим ли го? Не съвсем. В професионалното образование например използваме учебници, написани в средата на миналия век. Защо? Защото учениците са малко и издателствата нямат интерес. Може ли да подцениш нещо толкова важно за обществото като образованието, защото няма да получиш много пари. Така мислят издателите и съставителите на учебници.
Стане ли дума за образование, комерсиалната част трябва да отстъпи на заден план. За да може то да се развива успоредно и с темповете, с които се развиват обществата, икономиките, светът.
В противен случай младите хора ще бъдат осакатени. Дал ли ни е някой това право?