Слънчогледът има 100 вида диворастящи родственици

Нови кръстоски създават в Института по физиология на растенията и генетика.  

Той е създаден през 2010 г. в резултат от сливането на две научни звена – Институт по физиология на растенията и Институт по генетика. „Сега вече може да се каже, че е постигнато добро взаимодействие между отделните лаборатории и това обединение наистина се получи – подчертава доц. Румяна Василевска, директор на ИФРГ. – Дори някой в началото да го е смятал за механично, фактически то помогна и на двете страни, тъй като някои аспекти на различните изследвания се допълват взаимно. Приложната генетика например се допълва със специфични анализи на молекулярно и биохимично ниво“.
В лабораторията „Приложна генетика и биотехнологии“ се работи с икономически важни стопански култури. Например в резултат на използване на методите на отдалечената хибридизация са създадени нови форми културен слънчоглед, които комбинират гени от културните и дивите родителски видове, използвани като източник на гени за ценни стопански признаци. Става дума за кръстоски, които нямат нищо общо с ГМО. Изследванията се провеждат в полеви условия, тъй като Институтът разполага с добре поддържани експериментални площи, разположени на територията на с. Горни Лозен.
Другото направление в Института – „Експериментална алгология“, е свързано с микроводораслите. Те са едноклетъчни организми, от които се получава биомаса, съдържаща различни полезни вещества. Микроводораслите растат бързо и това е едно от най-големите им предимства – култивират се „инвитро“ и за една нощ се получава голямо количество биомаса. Преди години в Института са създадени хранителни добавки и редица козметични продукти на основата на ценната биомаса, продуцирана от микроводораслите.

Четете повече в бр. 9, 28 февруари – 6 март 2019 г.

Свързани статии:

БАН обявява конкурс за млади изследователи Кошмарът „атмосферна река“ Тормозът вкъщи срива жертвите психически Ролята на генетиката при много заболявания е около 50%