Време за промени

Татяна ДИКОВА

Най-доброто време да посадиш дърво, е било преди трийсет години. Второто най-добро време е днес. Това гласи древна китайска мъдрост. Преди трийсетина години в университетската образователна степен продължаваха 30% от гимназиалния випуск. Допреди 2 – 3 години този процент надхвърли 80. А под „шапката“ на университетската автономия висши училища забравиха за традиционно силните си специалности, с които имаха надежда да се утвърдят на европейската и международната образователна сцена, и се надпреварваха да откриват екзотични професии. Стигаше се и до комични ситуации.
И се докарахме дотам бизнесът, който има най-голям дял за брутния вътрешен продукт, не просто да се оплаква, а да стене, че няма инженери. Училищата алармират, че остават без учители. Строителството също пропищя от липсата на кадри.
И бавно, слава богу не късно, заговорихме за реформи. Започна се с насърчаване на висшите училища да се развиват в традиционно силните си професионални направления. Приемът на студенти е намален и преструктуриран, като в близо 25 професионални направления е дори анулиран.
Дойде време милиардите за образование да се „върнат“ на обществото във вид на добре подготвени, образовани, отговорни млади хора. А това няма как да се случи без системата ни на висше образование да стане реална и активна част от европейските университетски мрежи. И вместо лозунга „дипломите ни се признават по света“ това наистина да се случи, защото студентите ни се подготвят в Европа.
Пропуснахме да посадим дървото преди трийсетина години, дано не повторим грешката си днес.