Парите за наука – според резултатите

Това казва зам.-министърът на образованието и науката проф. Костадин Костадинов.

Той съобщава, че ще настоява университетите и двете академии да отделят 5 на сто от бюджета си за подпомагане на учените, които искат да кандидатстват с проекти и най-вече за кандидатстване в Европейския изследователски съвет. Това е една от 4-те мерки за увеличаване на активността на страната в Европейския изследователски съвет. „В рамките на конкурса „Идеи“ на Фонд „Научни изследвания“ нашите учени и изследователски екипи ще могат да разчитат на грантове от 50 000 евро за 6 месеца, за да подготвят проекти, с които да кандидатстват и да са конкурентни на останалите учени. Втората мярка е финансиране в левовата равностойност на проекти, на които не им е достигнало малко, за да спечелят, но са получили т.нар. „Печат за съвършенство“, иницииран от комисаря за наука, изследвания и иновации Карлош Моедаш. Тази мярка е предвидена и за български изследователи, които работят зад граница и проектите им са също с „Печат за съвършенство“. Условието е да реализират проектите си в българска научна организация. Третата мярка е награда от 50 000 евро за организации, които са активни и са спечелили най-много проекти“, казва проф. Костадинов. Зам.-министърът е категоричен, че най-големият проблем на науката у нас е организацията и управлението. „Това го показа и партньорската проверка. Тя се натъкна на такъв факт – голям и престижен български университет дори не е посочил като мисия провеждането на научни изследвания. А на въпроса – защо тогава учените и преподавателите все пак правят такива, отговорът бе – те са необходими за академичното ни израстване. Може ли това да бъде причина? Друг пример, ако посетите изложбата на Патентното ведомство, ще видите много патентовани продукти от БАН, ССА и нито един патент на университет. Не че няма такива, но са на хора, а не на институцията. Следователно колегите не се припознават като част от университета, в който работят и където са създали иновационния продукт, и са го патентовали от свое име. Явно, университетската политика не е насочена към това да притежава интелектуална собственост и да пази и използва създаденото. След като няма политики за научни изследвания и за интелектуална собственост – за какви резултати от науката говорим? За каква отговорност на науката пред обществото може да говорим? Учудващо ли е тогава, че преди години два университета имаха общо един патент. И досега нищо не се е променило“, заявява професорът.

Четете повече в бр. 47, 19 – 25 ноември 2015 г.