Саднат ли си, или просто тъжен

Марияна ЦИБРАНСКА-КОСТОВА*

В „речника на улицата“ се появяват хибридни образувания от чужда дума и домашен словообразувателен елемент. Сред тях срещаме думи като саднат (от sad ‘тъжен’), маднат (от mad ‘луд’) и др. От двата примера става ясно, че се използват наставките -н и -ат, които в съзнанието на говорещите се свързват с несъществуващите глаголи садна, мадна, подобни на побългарените глаголи от св. вид – лайкна, постна и др.
Така въпросните форми едновременно приличат на минали страдателни причастия от съответните глаголи и съдържат придобития в резултат на действие признак, но и напомнят на прилагателните с наставка -ат, които също маркират придобит признак, означен с корена на съществителното, от което е производно прилагателното: богат, космат, сърцат, устат. Възможно е влиянието на диалектни и разговорни думи (блъснат, смахнат, чалнат със значение ‘луд’), които се превръщат в модел, макар че имат книжовни синоними. Думи като саднат обаче се появяват преди всичко поради широкото разпространение на английския в социалните мрежи.
Проблемът с посочените нови думи не е, че съществуват, а че могат да изместят общоупотребимата книжовна лексика. Ако един ученик не познава синонимите и казва саднат, без да употребява тъжен, печален, скръбен, потиснат и др., той вреди на езиковата и на общата си култура. Затова нашата препоръка е да овладяваме сътвореното в езика, като избираме за каква сфера на общуване е подходяща всяка дума:
тъжен – за всеки стил, печален и скръбен – за художествен текст, за съчинение повествование и т.н.

*Д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова e професор в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.