Британското училище е различно

Хората, които обичат да сравняват, ще бъдат разочаровани – не може лесно да се определи кое е по-добро: българското или британското училище, защото системата е абсолютно различна и в този смисъл, трудна за сравнение. Образованието е различно по структура на учебния материал и на училищен персонал, сгради, украса в училището, методи на преподаване. Няма например изпитване пред дъската – „дъската“ често е проекция на екран на компютър. Но да вървим поред.

Предучилищното образование за 4-годишните британчета се осъществява в училището,
където ще учат, за да свикнат с обстановката и униформите

Галя КЛАРК

Образователната система във Великобритания е разделена на 4 основни части – начално, средно, последващо и висше образование. Законът изисква децата да завършат начално и средно – от I до XI клас, т.е. от 5- до 16-годишна възраст. Детската градина е за 3-годишните, а на 4 вече са в предучилищна група. Първият ключов стадий включва първи и втори клас (година наричат класа тук), втори стадий е от 3-а до 6-а година. В VI клас децата са на 11 г. и накрая на годината държат изпити, след което са разпределяни според уменията в различни групи в гимназията.
Докато в началното училище има класове с класни ръководители, то в гимназията учениците учат според предметите и нивата, на които са разпределени. Ако са във високо ниво, от тях се очаква повече и прогнозните резултати за матурите им са по-високи от тези на ниските нива. Гимназията (средното образование) започва от 12-годишна възраст – VII клас, и приключва в XI клас, когато 16-годишните държат матури по основните и по избираеми предмети.
Третият обучителен стадий е от 7-а до 9-а година, а четвъртият ключов обхваща 10-а и 11-а година. Последващото образование е в година 12 и 13, когато учениците избират определени предмети,
някои професионални – например фризьорство в колеж, а други продължават тези две години в т.нар. шеста форма, която приключва с A Levels – важни изпити по избрани три предмета. Само тези предмети се учат в допълнителното образование.
Още от 4-годишни, когато са в предучилищна група, намираща се в избраното училище, а не в детска градина, децата носят съответната училищна униформа. Нарича се Reception – т.е. приемна година, по време на която децата учат в истинска училищна среда. В стаите им има зона за отдих, играчки, карнавални дрехи на принцеси и пирати за игра.
Първи клас – year 1, e, когато са на 5 години. Средното образование завършва, след като са учили от предучилищна до XI клас, т.е. това са 12 училищни години. Завършват на 16-годишна възраст с матури, наречени GCSE. Матурите са по 6 – 7 предмета, половината задължителни, а 3 – 4 са допълнителни, по избор на ученика.
При завършването има нещо като абитуриентски бал, но в много по-малък мащаб от българските балове. Разбира се, те бяха отменени по време на ковид пандемията. Балът е обикновено само една вечер, в местен ресторант на хубав хотел, кувертът е по възможностите на всички, алкохол не се предвижда. Около полунощ родителите отиват да вземат децата си от ресторанта. Те са в костюми и дълги рокли, но цялостната нагласа на родители и ученици към бала е доста по-скромна и различна.
След като завършат средно образование, могат да продължат или в A Levels, или в колеж.
Счита се, че в A Levels отиват тези, които са избрали университета, но не е задължително. Това е нещо като мост към университета, между средното и висшето образование, нарича се последващо образование. Обучението там е две години и ако трябва да се сравнява с някакво българско образование, вероятно е вид полувисше. Изучават се по три предмета, избрани от ученика. В XII и XIII клас не се учат основните предмети, като математика, физика, химия, английски и пр., а само неща, избрани от ученика. Те могат да бъдат фотография, биология, социология, психология, филм и т.н. И обучението по тези предмети в A Levels е на много високо професионално ниво, почти университетско.
Някои продължават в университети, но поради пандемията и онлайн образованието, както и изключително високите такси от 9000 паунда годишно и дълговото бреме, мнозина се отказват да продължат в университет и се стремят да си намерят работа.
Учебното съдържание по предметите в различните ключови стадии е определено най-общо от държавните органи по образование, с поставени цели и задачи. Учителите сами си разработват уроците, търсят помагала и пр. Учебници в общоприетия в България смисъл няма. Всеки ден децата получават различни листове и материали в зависимост от предмета.
Но дори и такива основни предмети за нас като история и география в английското училище не са толкова базови – когато ученикът избира предмети, по които да държи матура, той може да избира или история, или география. Може би е особено рядко някъде да предлагат и двете.
Стените по коридори и класни стаи са шарени, те на практика са учебни помагала. Няма портрети на важни люде и изчистени стени. Прозорците може да са затворени, но вратите са отворени.
В голяма степен средното образование е избираемо. Задължителни до 16-годишна възраст са само математика, английски и наука, т.е. физика, химия и биология.
В малките класове децата седят на земята, а по-късно – и на столчета пред маси. Чинове в британското училище няма. Подовете са постлани с мокети, а не са с паркет. И коридорите са с мокети.
В британската образователна система има най-различни кадри: освен директор (наричан главен учител в началното училище) и заместници има и административен директор, който обикновено организира назначенията на персонал и провеждането на интервюта, отговаря за бюджета и разпределението му. На входа на училището има рецепция, на която работят една-две секретарки. Те посрещат посетителите и ги напътстват. В началното училище има и стаичка за първа помощ. Хора от екипа, обучени да дават такава помощ и получили сертификат, имат право да я извършват. Често това са асистентите за обедното време или помощник-учителите. Лекари или зъболекари в училищата няма, а ако се наложи, се вика линейка.
Учителите са завършили специално образование, което им дава право да бъдат учители, а не въобще висшисти – те трябва да имат специален статут на учител, издаден от Националната агенция по образование. Има и учители без подобен статут, ако не може да се намери подходящ, но те са рядкост и са по-ниско платени.
В класната стая на началното училище обикновено има поне двама или трима възрастни – учител, помощник учител и специализиран помощник-учител, който е прикрепен към 1 дете със специални нужди. То може да бъде аутист или с други физически или психологически нужди. Помощник-учителят често работи с малки групи, прави упражнения по четене, писане, произношение, смятане. Той подава на учителя учебни материали, които да бъдат раздавани на децата. Помощник-учителят носи междинна закуска от нарязани плодове на 4-годишните към 10 – 11 ч. В училището има и библиотека с библиотекар, а книгите са разделени според съответната възрастова група, както и според уменията и напредъка в четенето.
Храненето на децата е основна част от училищния живот. То се провежда в зала, която на обяд се превръща в столова, а иначе в нея се провеждат
срещи на всички класове, на които директорът говори по определена тема.
При храненето няма супа, второ и трето, а само основно ядене – като например наденички с пържени картофи и боб в доматен сос, и десерт.
Децата могат да получават и храна от къщи в кутии за хранене – lunch box. Майките им приготвят сандвичи и добавят някакво десертче или плод и напитка. Храната от столовата се заплаща, с изключение на най-малките и децата, чиито родители са под определен доход – за тях е безплатна.
В началното училище има десетина асистенти, които помагат по обедно време: някои работят в столовата, други в кухнята, трети отвън. Те наглеждат децата, помагат им да играят, дават им различни спортни уреди, като обръчи, топки, и това, което е особено важно, е, че помагат да се преодолеят разпри и спорове. Тези, които са обучени в първа помощ, раздават специални антисептични лепенки при нужда.
В часовете по физическо възпитание се играят различни игри, като нетбол, напомнящ нашата народна топка, баскетбол, футбол. Футбол играят и момичетата. Те не изучават танци и елементи на художествената гимнастика.
Мястото за игра е доста обширно. Част от двора може да е бетонирана, а част е поле, чиято трева редовно се коси, заобиколено от хубави цветя и храсти. Професионален цветар поддържа красотата в двора. Често има отделена част, където малките учат за природата, растенията и животните. Това обучение се нарича „горско училище“.
Тук не е особено прието родителите да задават въпроси на учители и директори как се справя и учи отрочето им. Родителски срещи има, но те са рядкост. В ковид епохата са предимно онлайн. Комуникацията между училище и родители често е по имейл. Родителски комитети на отделните класове няма, а по-скоро на цялото училище – Родителско-училищна асоциация (PTA). Тяхната задача е да събират средства за училището от организиране на училищни фестивали отвън, на поляната, с различни забавни игри и щандове, на които се продават различни неща. Събраните пари отиват за закупуване на съоръжения, а понякога и в бюджета на училището, за да се похарчат за това, от което има нужда – например за построяване на спортна зала.