Предложение: „Треньор по вид спорт“ и „Помощник-треньор по вид спорт“ стават регулирани професии

Професиите „помощник-треньор по вид спорт“ и „треньор по вид спорт“ да бъдат включени в Списъка на регулираните професии в Република България предвижда проект на Решение на Министерския съвет за изменение и допълнение на РМС 619 от 2009 г. за приемане на Списъка, публикуван за обществено обсъждане — Снимка Пресцентър на МОН

Професиите „помощник-треньор по вид спорт“ и „треньор по вид спорт“ да бъдат включени в Списъка на регулираните професии в Република България. Това предвижда проект на Решение на Министерския съвет за изменение и допълнение на РМС 619 от 2009 г. за приемане на Списъка, публикуван за обществено обсъждане до 8 май 2026 г.

Предложението за промяната, внесено от министъра на образованието и науката, е направено след постъпило с писмо от министъра на младежта и спорта. То е разгледано и подкрепено и от междуведомствена комисия, натоварена да разглежда предложения за промяна в Списъка.

Целта на регулирането на професия „треньор по вид спорт“ е да се гарантира, че лицата, които самостоятелно планират, организират и провеждат тренировъчна и състезателна дейност в спортните клубове, притежават високо ниво на професионална компетентност, основана на висше образование, се посочва в мотивите към проекта.

Отбелязва се, че целесъобразността на регулирането на професията „треньор по вид спорт“ е въпрос с важни социални, образователни, здравни и етични измерения.

На първо място, ще се гарантира качеството на обучението. Регулацията налага минимални образователни и професионални изисквания, което гарантира, че треньорите притежават необходимите знания и умения. Това е особено важно при работа с деца, юноши и професионални спортисти, където неправилни методи могат да доведат до травми (физически и психически).

Ще се защити здравето и ще се осигурят безопасни условия в заниманията. Треньорите носят отговорност за физическата подготовка и безопасност на своите възпитаници. Не на последно място, регулирането ще утвърди професионалния престиж.

Официалното регулиране повишава общественото доверие към професията. Позволява изграждането на ясна кариера, с различни нива на квалификация и възможности за развитие.

Посочва се още, че липсата на регулация за професията „треньор по вид спорт“ може да изложи потребителите на редица рискове. Физическото натоварване, когато се прилага без съобразяване с възрастта, здравословното състояние или нивото на подготовка на трениращите, може да доведе до травми, хронични увреждания или влошаване на съществуващи здравословни проблеми.

При инциденти треньорите без необходимата подготовка могат да не окажат адекватна първа помощ. Психологическият риск също е сериозен – прилагането на неподходящи комуникационни и мотивационни подходи може да предизвика стрес, преумора или емоционално разочарование у спортуващите.

Отсъствието на стандарти и професионални критерии може да доведе до ниско качество на услугите, загуба на време и средства, както и до подкопаване на доверието към спорта като сектор, отговарящ за здравето и развитието на хората.

Целта на регулирането на професията „помощник-треньор по вид спорт“ е да гарантира, че лицата, които подпомагат тренировъчния процес и работят с деца и подрастващи в организирания спорт, притежават необходимите познания за извършване на дейността си безопасно и ефективно, но под контрола на по-квалифициран специалист, пише в мотивите към проекта. Регулацията цели да предпази здравето на младите спортисти в началните етапи на състезателната им подготовка.

Съгласно чл. 3 от Закона за признаване на професионалните квалификации Списъкът на регулираните професии в Република България се приема с Решение на Министерския съвет.

В действащия Списък на регулираните професии са включени 82 професии.

Регулирана професия според легалното определение в ЗППК е „професионална дейност или съвкупност от професионални дейности, включена в Списъка на регулираните професии в Република България, която е от обществена значимост и/или е от съществено значение за живота и здравето на хората и достъпът до която е подчинен на законови, подзаконови или административни разпоредби относно: а) притежаването на специфична професионална квалификация; или б) правоспособност; или в) членство в професионална организация, работеща за поддържане на високо равнище в съответната професионална област, за осъществяването на което е получила специфично признаване от държавата“.